Данъчни облекчения за ФЛ и ЮЛ в ЗДДФЛ и ЗКПО и нормативни условия за ползването им - III част

Част първа вижте тук >>>

Част втора вижте тук >>>

 
На първо място следва да изясним какво представляват данъчните облекчения съгласно ЗДДФЛ и след това ще посочим в кои случаи се полагат и как се ползват, тоест с какви документи се установява тяхното наличие. Така за да си определи общата годишна данъчна основа, едно данъчно задължено лице трябва първо да пресметне сбора от годишните данъчни основи за различните видове доходи, които е придобило през годината, и от така пресметнатата сума може да намали с предвидените в закона данъчни облекчения. Тоест от различните видове придобит доход ДЗЛ на първо място пресмята облагаемия доход и данъчната основа за всеки вид доход по отделно, след това събира така образуваните данъчни основи от различните видове доходи, за да получи общата годишна данъчна основа и накрая от така образуваната обща годишна данъчна основа изважда предвиденото в закона данъчно облекчение.        
 
От 01.01.2017 г. изрично се регламентира, че данъчните облекчения по ЗДДФЛ се ползват само при условие, че лицето няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ). На това обстоятелство се спирахме вече обстойно, като разгледахме и указанията дадени от НАП.
   
Така съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗДДДФЛ данъчните облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Лицата по трудов договор, които не подават данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, ползват данъчни облекчения по реда на чл. 49, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ. По този ред данъчните облекчения се ползват чрез работодателя, като работникът му предоставя изискуемите документи в срок от 30 ноември до 31 декември. В ал. 4 са изброени отделните документи за различните видове облекчения, които се представят пред работодателя, като в т. 8 е предвидено изрично работника да декларира с писмена декларация, че към момента на подаването и пред работодателя няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация. Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗДДФЛ не е нужно да се представят повторно опредени документи за ползвани чрез работодателя данъчни облекчения към годишната данъчна декорация.
 
Първото данъчно облекчение е предвидено в нормата на чл. 18 от ЗДДФЛ. Данъчното облекчение е предвидено за физически лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган. Съгласно ал. 1 годишната данъчна основа на въпросните лица се намалява с 7920 лв., а съгласно ал. 2 месечната данъчна основа на лица в трудово правоотношение - с 660 лв. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 наличието на намалена работоспособност се установява с копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
 
В чл. 19 от ЗДДФЛ е предвидено данъчно облекчение за  направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи съгалсно чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.
 
Това облекчение може да се ползва с представяне на копия на договорите със застрахователното/ осигурителното дружество съгласно чл. 49, ал. 3, т. 2 от ЗДДФЛ.
    

За да може да се направи това приспадане, следва да са налице няколко условия. Първото условие е договорът за ипотечния кредит да е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак. Второто условие е данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата да не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит. Третото условие е ипотекираното жилище да е единствено жилище за семейството през данъчната година.   
 
Съгласно ал. 3 данъчното облекчение може да се ползва само от единия съпруг/а и то при условие, че представи писмена декларация от другия съпруг/а, че няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година.  
 
 
В чл. 22в от ЗДДФЛ е предвидено данъчно облекчение за деца. Taка въведеното данъчно облекчение дава възможност на местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство да ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи двеста лв. - при едно ненавършило пълнолетие дете; четиристотин лв. - при две ненавършили пълнолетие деца; шестстотин лв. - при три и повече ненавършили пълнолетие деца.
 
Данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са спазени определени условия както по отношение на детето, така и по отношение на родителите, настойниците и други лица, ползващи облекчението. По отношение на детето, за което се ползва облекчението, следва да са налице следните условия:
- към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
- детето не е навършило пълнолетие;
- към 31 декември на данъчната година детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.

 
По отношение на лицето, ползващо облекчението, към 31 декември на данъчната година следва да са налице следните условия – лицето следва да е:
- родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
а) детето не е настанено извън семейството, и
б) не е учредено попечителство или настойничество, или
- настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
- член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
- приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
 
Облекчението се ползва само от единия родител, като другия родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, следва да представи декларация, че няма да ползва намалението за съответната данъчна година.

 
В чл. 22г е предвидено данъчно облекчение за деца с увреждания. Данъчното облекчение дава възможност на местни физически лица и на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, да намалят с 2 000 лв. годишната си данъчна основа, за отглеждане на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане, определени с влязло в сила решение на компетентен орган. Данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са спазени условия, както по отношение на детето, така и по отношение на родителите, настойниците, и други лица, ползващи облекчението. Въпросните условия по отношение на детето са посочени в чл. 22г, ал. 2 от ЗДДФЛ. По отношение на лицето, ползващо данъчните облекчения, условията са посочени в чл. 22г, ал. 3. Облекчението се ползва само от единия родител, като другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, следва да представи декларация, че няма да ползва намалението за съответната данъчна година. 

Ползването на облекчението, освен писмена декларация от другия родител, съответно другия приемен родител, близък или роднина, изисква и подаване на декларация от самия ползвател за това, че отговаря на всички изисквания за ползване на облекчението. Тази декларация обаче следва да е по определен образец, утвърден със заповед на министъра на финансите. Към декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ се прилага и копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК (чл. 23, т. 9 ЗДДФЛ).
 
 
От 01.01.2017 г. е в сила ново данъчно облекчение за извършени безкасови плащания, въведено с разпоредбата на чл. 22д от ЗДДФЛ. То се ползва единствено чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. За доказване на правото на облекчението не се изисква към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ да се прилагат никакви специални документи. Правото на облекчение само ще се декларира от лицето. 

Новото облекчение е в размер на 1 на сто от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от 500 лв.

По отношение на разпоредбата следва да се поясни, че се има предвид общата сума на доходите формиращи общата годишна данъчна основа. От тях 80 или над 80 на сто следва да са безкасови плащания, т.е. плащания, при които не се ползват пари в брой. Най-често срещаните форми на безкасови плащания са банковите преводи от лична банкова сметка и плащанията с банкови карти.