Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Данъчни и счетоводни аспекти при бракуването на автомобил

Антония Съменова Отговор, предоставен от
Антония Съменова
02 Септ 2016 favorite
Бракуването на активи, в т.ч. и на автомобили, е нормален процес в дейността на предприятията, към който ръководството пристъпва, когато даден актив вече не е годен за употреба поради настъпили различни обстоятелства, като например погиване (в следствие от катастрофа, пожар, природно бедствие), морално и техническо износване и т.н. Независимо от причините за бракуване, важно е да е спазено действащото счетоводно и данъчно законодателство.
 
В счетоводен аспект, бракуването на автомобила трябва да е документално обосновано. За целта е необходимо в предприятието да бъде съставен протокол за брак, в който ясно да са изложени: причините и констатациите на комисията въз основа, на които е взето решението за бракуване;  има ли виновни лица, довели до това състояние на актива, както и по какъв начин предприятието ще се освободи от бракувания автомобил. Протоколът задължително се оформя с подписите на лицата от комисията и на ръководството.

Регистрацията на автомобила трябва да се прекрати и пред МВР, където процедурата се извършва по реда на Наредба № І-45/24.03.2000 г. Съгласно чл. 18а от тази наредба, предприятието/собственикът трябва да представи в Областна служба на „Пътна полиция“, където е регистрирано МПС-то, следното:
1. писмено заявление, което е по образец на службата
2. документ за самоличност - за физическите лица или единен идентификационен код - за стопанските субекти, а за тези, които не притежават ЕИК - документ за създаване и за код БУЛСТАТ
3. свидетелството за регистрация на автомобила, заедно с регистрационните табели

В зависимост от случая на прекратяване на регистрацията, към описаните документи, се прилага и един от следните (чл. 18а, ал. 2, т.1-до т.7 от Наредба № І-45):
- уведомление от застраховател за взето решение за изплащане на тотална щета;
- уведомление от собственика за износ на автомобила от страната;
- документ, че превозното средство е прието за разкомплектоване;
- декларация по образец, че автомобилът се съхранява в частен имот;
- документ от компетентен орган, че мпс-то е унищожено при пожар или природно бедствие;
- копие на документ за регистрация в друга държава, придружен от легализиран превод;
- или ако автомобила е конфискуван или е отнет в полза на държавата, удостоверяващ го документ;

В резултат от административната услуга на собственика се връща част първа от свидетелството за регистрация, отбелязана като невалидна (чрез перфориране и с надпис „Прекратена регистрация...“), а част втора служителите, прилагат към заявлението. По този ред автомобилът е бракуван и пред МВР.
След като е прекратена регистрацията на автомобила, предприятието/собственикът е редно да уведоми и съответната Община, в която е регистрирано МПС-то и където е събиран данъка върху превозното средство по ЗМДТ. Съгласно чл. 54, ал. 7 от ЗМДТ трябва да се представи документ от компетентен орган, удостоверяващ обстоятелството. Според нас удостоверение, издадено от „Пътна полиция“ и копие от перфорираната част първа на свидетелството за регистрация са достатъчни. Съгласно текста на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ данък няма да се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение.

В случай, че бракуваният автомобил е собственост на фирма, регистрирана по ЗДДС, която изцяло или частично е приспаднала данъчен кредит при придобиването му, то счетоводителят трябва да се съобрази с текстовете на чл. 79 и чл. 80 от с.з. Текстът на чл. 79, ал. 3 указва, че се прави корекция на ползвания данъчен кредит при унищожаване, липси или брак на стоки, като се дължи данък в размер на приспаднатия за тях данъчен кредит. Когато въпросът се отнася до дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, размерът на корекцията се определя по формулите на чл. 79, ал. 6, като има значение дали активът е движима или недвижима вещ. Автомобилът се определя като движима вещ и формулата по чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС изглежда така:
                                             1
ДД = ПДК x ----- x БГ, където:
          5      

ДД е дължимият данък;
ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.
 
Корекцията на данъчния кредит се извършва в данъчния период, през който е възникнало обстоятелството (в случая бракуване) и изчисленото по формулата ДДС, следва да начислите с протокол, който да се отрази в дневника на продажбите и справка-декларацията за същия период. Протоколът се издава най-късно на последния ден от данъчния период, в който са настъпили обстоятелствата и трябва да съдържа реквизите по чл. 66 от ППЗДДС.
 
За да пристъпите към изчисления по формулата трябва да не попадате в някоя от хипотезите на чл. 80 от ЗДДС, където са посочени случаите, при които не възниква задължение да се извърши корекция на ДДС. Това е допустимо когато:
- са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит (чл. 80, ал. 1, т. 3)
- причината за бракуване е в следствие от непреодолима сила; или от аварии и катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са по негова вина (чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2)
- към датата на бракуване, балансовата стойност на автомобила е по-ниска от 10 на сто от отчетната му стойност (чл. 80, ал. 2, т. 6)

Ако нито едно от ограниченията не са налице, тогава трябва извършите корекцията, която се прави еднократно.
 
Също от гледна точка на данъчното законодателство, важно е да обърнем внимание, че разходите за брак на ДМА (в случая автомобил)  и за корекция на ДДС се признават за целите на ЗКПО и с тях не се преобразува счетоводният финансов резултат в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Регулирането се постига чрез отписване на балансовата и данъчната стойност от счетоводния и данъчния амортизационен план, когато бракуваният актив не е напълно изхабен. Със счетоводната балансова стойност се увеличава счетоводния финансов резултат (чл. 66, ал. 1 от ЗКПО), а с данъчната стойност се намалява (чл. 66, ал. 2 от ЗКПО). Бракуваното средство, ако не е напълно амортизирано, ще са отпише от счетоводния амортизационен план и начисляването на амортизацията ще се преустанови от месеца, следващ месеца, в който активът е изведен от употреба, независимо от причините за това (т. 6.2. от СС 4), а от данъчния амортизационен план ще се отпише от началото на месеца, в който е  отписан за счетоводни цели (чл. 60, ал. 2 от ЗКПО).

За представяне на счетоводните статии и всичко казано до тук ще разгледаме един пример:

Предприятие „Х“ с регистрация по ЗДДС бракува през м.08.2016 г., в следствие от претърпяна катастрофа товарен автомобил. Автомобилът е придобит и въведен в експлоатация през м.12.2013 г. за 30 000 лв., а фирмата е ползвала пълен данъчен кредит в размер на 5 000 лв. За счетоводни и данъчни цели се амортизира от м.01.2014 г. с годишна амортизационната норма 25%. Счетоводната балансова стойност към края на м.08.2016г. е 8 333,33 лв., а начислената до момента амортизация 16 666,67 лв. За случая не са на лице нито една от хипотезите на чл. 80 от ЗДДС и е необходимо да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС. Бракуването е за сметка на предприятието.

* Изчисляване на корекцията:

                                           1
ДД = ПДК x ----- x БГ , или
          5      
         
ДД = 5000 х 1/5 х 2 = 2 000 лв., където размерът на ползвания данъчен кредит (ПДК) е 5000 лв., а бр. на годините от настъпване на обстоятелството - бракуване, включително годината на настъпване на обстоятелството, която е 2016 г., до изтичане на 5-год. срок (срокът изтича през 2017г.), считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително (упражнено е през 2013г.). са 2 бр. години, т.е. 5-те години са от 2013 г. до 2017 г., бракуването е настъпило през 2016 г. и предприятието ще възстанови на бюджета данъчния кредит за 2016 г. и 2017 г.
 
* Счетоводни записвания:

1. За отписване на начислената до момента амортизация
Дт с/ка 241 Амортизация на транспортни средства – 16 666,67 лв.
     Кт с/ка гр. 20 Транспортни средства – 16 666,67 лв.
 
2. За отписване на балансовата стойност
 Дт с/ка 609 Други разходи – 8 333,33 лв.
     Кт с/ка гр. 20 - Транспортни средства – 8 333,33 лв.   
 
3. За начисляване корекцията на данъчния кредит с протокол
Дт с/ка 609 Други разходи – 2000,00 лв.
     Кт с/ка 4532 – Начислен данък за продажбите – 2000,00 лв.   

За не начисляване на данъка в срок, законодателят е предвидил административнонаказателни мерки чрез текста на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС. Съответно санкцията е в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение - в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. В по-малък размер е глобата от 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв. когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца, от края на месеца, в който е следвало да бъде начислен (чл. 180, ал. 3 от с.з.) и 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., съгласно чл. 180, ал. 4, ако данъкът е начислен след срока по чл. 180, ал. 3 – т.е. 6 месеца, но не повече от 18 месеца.

Антония Съменова

x