Данъчни и счетоводни аспекти при бракуването на автомобил

Бракуването на активи, в т.ч. и на автомобили, е нормален процес в дейността на предприятията, към който ръководството пристъпва, когато даден актив вече не е годен за употреба поради настъпили различни обстоятелства, като например погиване (в следствие от катастрофа, пожар, природно бедствие), морално и техническо износване и т.н. Независимо от причините за бракуване, важно е да е спазено действащото счетоводно и данъчно законодателство.
 

Регистрацията на автомобила трябва да се прекрати и пред МВР, където процедурата се извършва по реда на Наредба № І-45/24.03.2000 г. Съгласно чл. 18а от тази наредба, предприятието/собственикът трябва да представи в Областна служба на „Пътна полиция“, където е регистрирано МПС-то, следното:
1. писмено заявление, което е по образец на службата
2. документ за самоличност - за физическите лица или единен идентификационен код - за стопанските субекти, а за тези, които не притежават ЕИК - документ за създаване и за код БУЛСТАТ
3. свидетелството за регистрация на автомобила, заедно с регистрационните табели

В зависимост от случая на прекратяване на регистрацията, към описаните документи, се прилага и един от следните (чл. 18а, ал. 2, т.1-до т.7 от Наредба № І-45):
- уведомление от застраховател за взето решение за изплащане на тотална щета;
- уведомление от собственика за износ на автомобила от страната;
- документ, че превозното средство е прието за разкомплектоване;
- декларация по образец, че автомобилът се съхранява в частен имот;
- документ от компетентен орган, че мпс-то е унищожено при пожар или природно бедствие;
- копие на документ за регистрация в друга държава, придружен от легализиран превод;
- или ако автомобила е конфискуван или е отнет в полза на държавата, удостоверяващ го документ;


В случай, че бракуваният автомобил е собственост на фирма, регистрирана по ЗДДС, която изцяло или частично е приспаднала данъчен кредит при придобиването му, то счетоводителят трябва да се съобрази с текстовете на чл. 79 и чл. 80 от с.з. Текстът на чл. 79, ал. 3 указва, че се прави корекция на ползвания данъчен кредит при унищожаване, липси или брак на стоки, като се дължи данък в размер на приспаднатия за тях данъчен кредит. Когато въпросът се отнася до дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, размерът на корекцията се определя по формулите на чл. 79, ал. 6, като има значение дали активът е движима или недвижима вещ. Автомобилът се определя като движима вещ и формулата по чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС изглежда така:
                                             1

ДД е дължимият данък;
ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.
 
Корекцията на данъчния кредит се извършва в данъчния период, през който е възникнало обстоятелството (в случая бракуване) и изчисленото по формулата ДДС, следва да начислите с протокол, който да се отрази в дневника на продажбите и справка-декларацията за същия период. Протоколът се издава най-късно на последния ден от данъчния период, в който са настъпили обстоятелствата и трябва да съдържа реквизите по чл. 66 от ППЗДДС.
 

Ако нито едно от ограниченията не са налице, тогава трябва извършите корекцията, която се прави еднократно.
 

За представяне на счетоводните статии и всичко казано до тук ще разгледаме един пример:

Предприятие „Х“ с регистрация по ЗДДС бракува през м.08.2016 г., в следствие от претърпяна катастрофа товарен автомобил. Автомобилът е придобит и въведен в експлоатация през м.12.2013 г. за 30 000 лв., а фирмата е ползвала пълен данъчен кредит в размер на 5 000 лв. За счетоводни и данъчни цели се амортизира от м.01.2014 г. с годишна амортизационната норма 25%. Счетоводната балансова стойност към края на м.08.2016г. е 8 333,33 лв., а начислената до момента амортизация 16 666,67 лв. За случая не са на лице нито една от хипотезите на чл. 80 от ЗДДС и е необходимо да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС. Бракуването е за сметка на предприятието.

* Изчисляване на корекцията:

                                           1

         
ДД = 5000 х 1/5 х 2 = 2 000 лв., където размерът на ползвания данъчен кредит (ПДК) е 5000 лв., а бр. на годините от настъпване на обстоятелството - бракуване, включително годината на настъпване на обстоятелството, която е 2016 г., до изтичане на 5-год. срок (срокът изтича през 2017г.), считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително (упражнено е през 2013г.). са 2 бр. години, т.е. 5-те години са от 2013 г. до 2017 г., бракуването е настъпило през 2016 г. и предприятието ще възстанови на бюджета данъчния кредит за 2016 г. и 2017 г.
 
* Счетоводни записвания:

1. За отписване на начислената до момента амортизация
Дт с/ка 241 Амортизация на транспортни средства – 16 666,67 лв.
     Кт с/ка гр. 20 Транспортни средства – 16 666,67 лв.
 
2. За отписване на балансовата стойност
 Дт с/ка 609 Други разходи – 8 333,33 лв.
     Кт с/ка гр. 20 - Транспортни средства – 8 333,33 лв.   
 
3. За начисляване корекцията на данъчния кредит с протокол
Дт с/ка 609 Други разходи – 2000,00 лв.
     Кт с/ка 4532 – Начислен данък за продажбите – 2000,00 лв.   

За не начисляване на данъка в срок, законодателят е предвидил административнонаказателни мерки чрез текста на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС. Съответно санкцията е в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение - в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. В по-малък размер е глобата от 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв. когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца, от края на месеца, в който е следвало да бъде начислен (чл. 180, ал. 3 от с.з.) и 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., съгласно чл. 180, ал. 4, ако данъкът е начислен след срока по чл. 180, ал. 3 – т.е. 6 месеца, но не повече от 18 месеца.

Антония Съменова