Чл. 147 от ЗДДС и ползване на данъчен кредит

Съгласно чл.147, ал.5 дилърът няма право на приспадане на данъчен кредит за получени или внесени от него стоки, за които прилага специалния ред за облагане на маржа. Това е логично след като самият данък участва във формулата за определяне на данъка на маржа.   
ЗДДС
„Чл. 147. (1) Дилърът има право на данъчен кредит за придобитите или внесени от него други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по тази глава.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(5) Дилърът няма право на приспадане на данъчен кредит за получени или внесени от него стоки, за които прилага специалния ред на облагане на маржа.“
 
Чл.147 ал.1 от ЗДДС определя правото на данъчен кредит за всички онези стоки и услуги, които се използват само за извършване на доставките по глава седемнадесета и то се упражнява по общия ред на закона. Разбираемо е объркването при тълкуването на тази норма заради текста „само за извършване на доставки по тази глава“. Този член 147 от закона претърпя някои промени през 2010 г и до 31.12.2009 г. имаше смисъл от думичката „само“, защото имаше ограничение в годишен аспект на сумата на данъчния кредит по ал.1. След промените и отпадането на ал.2, 3 и 4 от този член, думичката „само“  в ал.1 остана и смисълът донякъде е объркващ, донякъде полезен, за да не се получи противоречие с общите норми на закона, касаещи частичния данъчен кредит. Целта на алинея 1 не е да се ограничи правото на данъчен кредит за друга облагаема дейност на лицето извън схемата на облагане на маржа, тъй като това би било нарушение на основния принцип на данъка. За всяка друга дейност на дилъра, прилагащ общия режим, лицето ще има право на данъчен кредит по общите правила на закона.

В Наръчника за прилагане на ЗДДС фиш Х.1 е написано: „За доставките на електроенергия, топлоенергия, вода, телефон, наем, офис консумативи и др. подобни, в случаите, когато дилърът извършва както доставки, облагаеми по маржа, така и доставки, облагаеми по общия ред, е налице право на частичен данъчен кредит по реда на чл. 73 от ЗДДС, което се упражнява по общия ред на закона. „ Този текст е цитиран и в някои отговори на НАП по сходни въпроси.

Според мен израза „облагаеми по маржа, така и доставки, облагаеми по общия ред„ е некоректен. Редно би било да звучи така „облагаеми по маржа, така и доставки, за които се прилага общия ред“. Само така ще има смисъл, защото ако другите дейности са облагаеми по общия ред, то коефициента по чл.73 от закона ще е 1.00 и се обезсмисля прилагането на частичен данъчен кредит. Ако другата дейност на дилъра по общия ред е такава, за която не би имал право на данъчен кредит за тези доставки, то е нормално те да попаднат в доставките с право на частичен данъчен кредит.

Дилърът на стоки втора употреба е такъв по определение и прилага специалния режим на облагане на цената на маржа. Прилагането на общия режим на облагане за доставки на стоки втора употреба е по избор на дилъра. Освен всички  разлики при прилагане на специалния режим като определяне на данъчната основа и данъка, правото на данъчен кредит за стоките обект на облагане по маржа и различния начин на отразяване на фактурите има още един момент, който мнозина дилъри пропускат. При прилагането на специалния режим на облагане цената на маржа има изискване по чл.151 ал.6 от ЗДДС да се води специален отчет за извършените продажби съгласно чл.120 ал.1 от закона и този отчет не се включва в дневника за продажбите (чл.94 от ППЗДДС). Отчетът е необходим за целите на данъчен контрол.

Чл. 94. (1) В случаите по чл. 151, ал. 6 от закона за доставките на стоки, за които е приложен специалният ред на облагане по глава седемнадесета от закона, дилърът съставя отчет за извършените продажби през данъчния период по чл. 120, ал. 1 от закона.
(2) Отчетът по ал. 1 не се включва в дневника за продажбите.

Нормативна рамка: