Амортизиран актив в задбалансова сметка

Съгласно СС 4 „Отчитане на амортизациите” срок на годност е:
а) периодът, през който се предполага, че амортизируемият актив ще бъде използван от предприятието, или
б) количеството продукция и/или услуги, които предприятието очаква да получи от използването на амортизируемия актив.

В т. 3 от стандарта са посочени критериите, с които предприятието следва да се съобрази при определяне срока на годност на даден актив и те включват предполагаемото физическо износване, морално остаряване, както и правните, фактически и други ограничения върху ползването на актива, ако такива съществуват. Следователно срокът на годност на даден актив представлява приблизителна счетоводна оценка за периода, в който предприятието очаква да черпи икономически изгоди от този актив.
 
Съгласно т. 7.2 от стандарта предприятието трябва периодично да преразглежда оценката за полезния срок на годност на дълготрайните материални и нематериални активи и ако очакванията се различават значително от предишните оценки, полезният срок на годност следва да се коригира, както и начислената амортизация за текущия и бъдещи периоди. Въпреки това е възможно даден актив, за който е изтекъл заложеният срок на годност, т.е активът е напълно амортизиран, все още да се използва в дейността на предприятието и от него да се черпят икономически изгоди. В този случай се счита, че счетоводната оценка относно срока на годност е била неправилна, но активът не се отписва от счетоводния амортизационен план и не се завежда задбалансово, а продължава да стои в активите на предприятието с балансова стойност „нула”.

С уважение:

Още за активи:

Нормативна рамка

СС 4