Начисляване на ДДС при фактура за транспорт

Тъй като този разход за пътуване на консултантите е свързан с друга доставка, би могло да се счете, че превозът е съпътстваща доставка на основната /консултантската/ и да се третира данъчно, също както основната доставка. ЗДДС поставя условие за съпътстващите доставки – плащането да е определено общо.

Чл. 128. Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.
 
В случая се разбира, че e издадена отделна фактура за превоза и явно не отговаря на условието в чл.128, но практиката на Европейския съд е малко по-различна и в решенията си приема, че при определени обстоятелства няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато не са самостоятелни, както и че доставката трябва да се разглежда като една-единствена, когато два или повече елемента или действия, доставени от данъчнозадълженото лице, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа престация, чието разделяне на части би било изкуствено, като такъв е случаят и когато една или множество доставки съставляват една основна доставка, а другата доставка или доставки съставлява(т) една или множество съпътстващи доставки, които подлежат на същото данъчно третиране като основната. По-конкретно една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика.

Съдът приема не само, че всяка доставка на услуги трябва нормално да се счита за отделна и самостоятелна, но и че сделката, която от икономическа гледна точка се състои от една-единствена доставка на услуги, не трябва да бъде изкуствено разделяна на части, за да не се наруши функционирането на системата на ДДС (Решение от 22 октомври 2009 по дело Swiss Re Germany Holding, C‑242/08, Сборник, стр. I‑10099, точка 51).
 
Ако по някаква причина се вземе решението, че превозът не е съпътстваща доставка на основната, то следва да се има предвид, че съгласно чл.38б от ППЗДДС, в случаите, когато за доставките, изброени в глава четвърта от правилника, данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82 от закона, получателят следва да разполага с относимите към него документи по тази глава, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка. Това означава, че за да попадне получената доставка /международен превоз на пътници/ в облагаемите доставки с нулева ставка, трябва да се разполага с документите, изредени в чл.22 от ППЗДДС.
 
За доказване на международен транспорт на пътници по чл. 29 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. лиценз за извършване на международен превоз на пътници;
2. документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.
 
В случая не е ясно как ще би могло да стане това, ако консултантската фирма не е лицензиран превозвач на пътници. При пътническия превоз няма понятие като спедиция, както е при транспорта на стоки, и всяко посредничество тук няма приравняване към транспортна услуга.  Затова следва в протокола по чл.117 да се начисли 20% данък.

Нормативна рамка: