Временна неработоспособност преди и след прекратяване на трудовото правоотношение

Временната неработоспособност е състояние, което възпрепятства осигуреното лице да извършва трудова дейност. Това състояние може да настъпи по време на съществуване на трудовото правоотношение, след прекратяването му или прекратяването да е по време на временната неработоспособност. Временната неработоспособност се удостоверява с болничен лист.


Съгласно чл. 42 от КСО, паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите.

Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Когато майката получава парично обезщетение поради бременност и раждане, и през това време е прекратено осигуряването за общо заболяване и майчинство или е прекратено правоотношението ѝ, съгласно чл. 52 от КСО, на майката се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 от КСО, т.е. до 410-я календарен ден от датата на първия болничен лист, който се издава 45 дни преди раждането.


Няма пречка по време на болничен да се подаде заявление за напускане, като срокът на предизвестието започва да тече от датата на връщане на работа на работника или служителя.


С прекратяването на трудовия договор се прекратява и осигуряването на лицето. Работник може да предоставя болничен лист до 30 дни след датата на прекратяване. Той има право да получава обезщетението за временна неработоспособност по реда на чл. 42 от КСО, когато временната неработоспособност е поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест.


След прекратяване на трудовия договор паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. В тези случаи, изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа. Две обезщетения едновременно не се получават.

Когато трудовото правоотношение или осигуряването е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя, а от 15.04.2017 г. и когато трудовият им договор е прекратен по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ служебно от Инспекцията по труда, лицата представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното териториално поделение на НОИ заявление по образец съгласно приложение № 15 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО. Съгласно чл. 24 от наредбата, в НОИ те представят и болничен лист, заповед за прекратяване на правоотношението, документ за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж и декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове по образец, съгласно приложение № 1 към наредбата – за деклариране на обстоятелства, свързани с изплащането на паричните обезщетения и за деклариране на банковата сметка за изплащането им.

В зависимост от конкретния случай от ТП на НОИ могат да бъдат изискани и други допълнителни документи.