Способи за защита на търговската тайна на работодателя
Отговор, предоставен отдоц. д-р Андрей Александров
Въпрос:
Има ли специални правила за ангажиране на отговорността на работник или служител за изнасяне на вътрешнофирмена информация, която е търговска тайна?
Има ли специални правила за ангажиране на отговорността на работник или служител за изнасяне на вътрешнофирмена информация, която е търговска тайна?
Отговор:
|
Много работодатели вече са се сблъсквали със сериозни проблеми и продължават да полагат големи усилия за опазването на служебните си тайни, свързани с протичането на различни процеси и внедряването на нови технологии, създаване на бизнес модели и стратегии, обслужване на клиенти и пр. Без съмнение, за да се обезпечи безпроблемното функциониране на производствената и/или служебна дейност, работници и служители на определени йерархични нива в предприятието придобиват и използват „чувствителна“ за работодателя си информация. Как да се гарантира обаче, че те няма да разкрият тази информация на конкурентите или дори директно да преминат на работа при тях, използвайки наученото от и за предходния си работодател? Както е известно, българската съдебна практика трайно възприема забраните за конкурентна дейност спрямо настоящи и бивши служители като посегателство над конституционно-гарантираните права на труд и свободна стопанска инициатива. Поради това клаузи в трудови договори и допълнителни споразумения, с които се забранява на служителите да постъпват на работа в конкурентни предприятия след прекратяването на трудовите им договори, най-често се обявяват от съда за нищожни.
Разбира се, проблемът не е характерен само за България, а и търговската информация и ноу-хау се нуждаят от защита не само спрямо (бивши) служители, а и спрямо всички лица, които могат да нанесат вреди на търговеца чрез разкриването на тази информация. Това предизвика намесата и на европейския законодател с приемането на Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване. На държавите членки беше предоставен срок за въвеждане на новите правила във вътрешните законодателства до 09 юни 2018 г. Макар и с известно забавяне, България изпълни задължението си да транспонира Директивата с приемането на Закона за защита на търговската тайна (обн., ДВ, бр. 28/2019 г.) В чл. 3 от ЗЗТТ за първи път се въвежда легална дефиниция на търговската тайна, която дословно възпроизвежда текста на Директивата. Търговската тайна представлява търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която следва да отговаря едновременно на следните три изисквания: - представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация; - има търговска стойност, поради тайния си характер; - по отношение на нея са предприети мерки за запазването ѝ в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. Тежестта на доказване, че дадена информация притежава качеството „търговска тайна“, е за нейния притежател. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗЗТТ служителите и работниците носят отговорност за вредите, настъпили вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна на техен работодател, в размер на не повече от трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение, когато не са действали умишлено. От цитираната разпоредба може да се направи изводът, че новият режим несъмнено е приложим и за лицата в трудово правоотношение с увреденото лице. Очевидно той се явява специален спрямо Кодекса на труда, т.е. в исковете за вреди от неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна следва да се приложи този закон, а не общата трудовоправна уредба на имуществената отговорност на работниците и служителите. Важно е да се отбележи, че знанията, опитът и уменията, които служителите придобиват добросъвестно в рамките на своята работа, не могат да бъдат третирани като търговска тайна и съответно работодателят не може да ограничава своите служители в използването им. (вж. в този смисъл и Решение № 260097 от 21.08.2020 г. на РС - Бургас по гр. д. № 9962/2019 г.: „… извън горното, според чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закон за защита на търговската тайна, към който препраща чл. 52 от ТЗ за реализиране на отговорността на търговския помощник, този закон не може да се прилага като основание за ограничаване на работниците или служителите да използват опита и уменията, придобити добросъвестно в процеса на работа, т. е. ищцата свободно може да започне работа в друга заложна къща и да използва опита и уменията, придобити при предишния работодател.“) С уважение:
доц. д-р Андрей Александров
 |
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия