Спад бележи безработицата, внасящите осигуровки - също
Отговор, предоставен отPortalTRZnormativi.bg
Пазарът на труда се възстановява в последната година и безработицата спада, но същевременно хората, реално плащащи осигуровки, също намаляват. От какво е причинен този феномен? Според мотивите към проекта за изменения в Кодекса на труда основните причини са: напускане на големи работодатели от страната, политически и икономически сътресения, изменения в цените на електрическата енергия и горивата, структурни промени в редица предприятия, формиращи добавена стойност, а също и в държавното управление. Мотивите са подписани от почти всички парламентарни групи, с изключение на „Атака“ и независимите.
Само за 9 месеца броят на работещите и осигуряващи се лица, които на практика издържат пенсионната система, е спаднал с 219 хил. Депутатите цитират справка на НОИ, според която през 2014 г. осигурени са били 2 165 339 на брой. За 9-те месеца на миналата година заетите, които плащат осигуровки в НОИ, са били 1 946 339. Безработицата обаче е спаднала от 10,7 на сто към края на 2014 г. на 8,3% към месец септември.
НОИ отчита заетите, които реално правят вноски за пенсия и другите социални случаи. Данните на Националния статистически институт (НСИ) са доста по-различни и те показват, че към края на месец септември заетите са 3 104 700. Това означава, че 1 158 361 българи, или вече от 1/3 от работещите, не внасят осигуровки за пенсия. При това разминаването в статистиките на двете институции се задълбочава – през 2011 г. например разликата между осигурените в НОИ и заетите според НСИ бе в значително по-малък размер – близо 512 хил. души.
Тези факти и съпоставки могат да се обяснят с големия дял на сивата икономика, който според различни оценки е между 30 на сто и 40 на сто, и със законодателните „вратички“, позволяващи човек да не се осигурява върху някои от доходите си. Вероятно влияе и сривът на доверието в осигурителната система, поради което все повече българи ползват всяка възможност да избегнат заплащането на осигуровки. Затова и хвалбите на социалното министерство, че заетите в страната ни за първи път от криzата през 2009 г. насам са минали 3 млн. души, не са много уместни, пише в. „Сега“.
Друга част от измененията в КТ засягат синдикатите и работодателските организации. Предвиждат се облекчения за изискванията за членска маса, от които зависи признаването им за „национално представителни“. През настоящата година предстои преброяване на социалните партньори, с оглед да се види кои отговарят на условието да участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където се обсъждат всички важни социални закони и бюджетите на държавата, НОИ, здравната каса. 4-годишният мандат на тристранката изтича през месец юли.
Към момента в съвета участват двата синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“ и 4 работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП. Има шанс снижаването на критериите да даде възможност в съвета да се включат още бизнес организации. До 2012 г. например участие вземаха 6, но 2 отпаднаха, след като ГЕРБ прие по-висок праг за членска маса.
източник: economic.bg
Подобни статии
14Юни2022
Повече работодатели имат намерение да назначават нови служители
от PortalTRZnormativi.bg
14 Юни 2022
22Март2022
Предлага се създаване на регистър на неработещите и неучещи лица
от PortalTRZnormativi.bg
22 Март 2022
01Февр2022
Стартира нов прием на документи по мярка 60 на 40
от PortalTRZnormativi.bg
01 Февр 2022
17Ян2022
Действието на мярка 60 на 40 продължава до края на февруари
от PortalTRZnormativi.bg
17 Ян 2022
10Авг2021
Преразпределени са средства от държавния бюджет по програми и мерки за насърчаване на заетостта
от PortalTRZnormativi.bg
10 Авг 2021
26Юли2021
До 31-ви август се приемат документи по мярката за запазване на заетостта 80 на 20
от PortalTRZnormativi.bg
26 Юли 2021