...или използвайте търсачката Разширено търсене

Спад бележи безработицата, внасящите осигуровки - също

PortalTRZnormativi.bg Отговор, предоставен от
PortalTRZnormativi.bg
18 Ян 2016 favorite
Пазарът на труда се възстановява в последната година и безработицата спада, но същевременно хората, реално плащащи осигуровки, също намаляват. От какво е причинен този феномен? Според мотивите към проекта за изменения в Кодекса на труда основните причини са: напускане на големи работодатели от страната, политически и икономически сътресения, изменения в цените на електрическата енергия и горивата, структурни промени в редица предприятия, формиращи добавена стойност, а също и в държавното управление. Мотивите са подписани от почти всички парламентарни групи, с изключение на „Атака“ и независимите. 

Само за 9 месеца броят на работещите и осигуряващи се лица, които на практика издържат пенсионната система, е спаднал с 219 хил. Депутатите цитират справка на НОИ, според която през 2014 г. осигурени са били 2 165 339 на брой. За 9-те месеца на миналата година заетите, които плащат осигуровки в НОИ, са били 1 946 339. Безработицата обаче е спаднала от 10,7 на сто към края на 2014 г. на 8,3% към месец септември. 
 
НОИ отчита заетите, които реално правят вноски за пенсия и другите социални случаи. Данните на Националния статистически институт (НСИ) са доста по-различни и те показват, че към края на месец септември заетите са 3 104 700. Това означава, че 1 158 361 българи, или вече от 1/3 от работещите, не внасят осигуровки за пенсия. При това разминаването в статистиките на двете институции се задълбочава – през 2011 г. например разликата между осигурените в НОИ и заетите според НСИ бе в значително по-малък размер – близо 512 хил. души. 
 
Тези факти и съпоставки могат да се обяснят с големия дял на сивата икономика, който според различни оценки е между 30 на сто и 40 на сто, и със законодателните „вратички“, позволяващи човек да не се осигурява върху някои от доходите си. Вероятно влияе и сривът на доверието в осигурителната система, поради което все повече българи ползват всяка възможност да избегнат заплащането на осигуровки. Затова и хвалбите на социалното министерство, че заетите в страната ни за първи път от криzата през 2009 г. насам са минали 3 млн. души, не са много уместни, пише в. „Сега“.
 
Друга част от измененията в КТ засягат синдикатите и работодателските организации. Предвиждат се облекчения за изискванията за членска маса, от които зависи признаването им за „национално представителни“. През настоящата година предстои преброяване на социалните партньори, с оглед да се види кои отговарят на условието да участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където се обсъждат всички важни социални закони и бюджетите на държавата, НОИ, здравната каса. 4-годишният мандат на тристранката изтича през месец юли.

Към момента в съвета участват двата синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“ и 4 работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП. Има шанс снижаването на критериите да даде възможност в съвета да се включат още бизнес организации. До 2012 г. например участие вземаха 6, но 2 отпаднаха, след като ГЕРБ прие по-висок праг за членска маса. 

източник: economic.bg
x