Преглед на печата относно Икономиката в България

"Минимална заплата - максимална безотговорност", коментира "Сега". Служебният вицепремиер и министър на социалната политика Йордан Христосков преди дни изрази мнение, че минималната работна заплата (МРЗ) спокойно може да бъде увеличена до 400 лева. Има премного и солидни доказателства за негативното влияние на МРЗ върху ръста на заетостта. Особено засегнати от произволни увеличения в базовия доход са младежите и нискоквалифицираните работници. Изследване на БНБ разкрива, че при повишаването на цената на труда всяка четвърта фирма в страната ще намали броя на временните работници, други 25% ще свият заплатите на всички наети, а 14% ще освободят част от постоянните работници. Дискусиите за ново ударно увеличение на МРЗ са не само излишни, те са безумни в период, когато безработицата с години не може да слезе под 10%, а при младежите е трайно над 20 на сто. Проблемът с бедността и неравенството в страната стои отворен и се задълбочава. Минималната заплата не е решение за този проблем, а просто прикритие за максималната безотговорност на управляващите.

За пръв път от седем години държавният дълг преминава стабилно 20% от брутния вътрешен продукт и е на най-високото си ниво за този период, съобщава "Капитал Daily". Трупаните през годините хронични бюджетни дефицити, ниският растеж на икономиката и липсата на реформи в публичния сектор са основни причини за новите задължения. Размерът им нарасна значително през последните месеци, тъй като са необходими средства за рефинансиране на стари заеми - преди кризата за това се използваха излишъците, трупани във фискалния резерв, но в момента той е на законовия си минимум. През следващия тригодишен период (2015 - 2017) се очаква номиналното ниво на държавния дълг да се движи в рамките на 20,1-22,9% от прогнозния БВП според тригодишната бюджетна прогноза.

 

Източник: БТА