Половината от временно наетите пак остават без работа

Средствтата от държавния бюджет за създаване на временна заетост се харчат неефективно. 1/2 от хората, които са участвали в държавни програми и мерки, не успяват да намерят работа след приключването им. Програмите и мерките са по-ефективни при младите, а най-неефективни се оказват за хората над 50 години.
 

Това сочи първата официална оценка на субсидираната заетост, изготвена по поръчка на социалното министерство. Представителното проучване е направено сред незаети и работодатели, участвали в субсидирана заетост. 
 

В последните години държавата ежегодно отделя около 73 млн. лв. по националния план за заетостта. Между 2003 и 2011 г. бюджетът е изразходвал 1.461 млрд. лв. за осигуряване на работс и за повишаване на заетостта в страната със средно 2.3 на сто за деветте години. Това означава, че работещите са се покачили с малко над 52 хил. за периода. А само през 2011 г. по националния план са обхванати около 45 хил. души.
 

Оказва се, че от участвалите в програми и мерки близо 46 на сто отново са без работа след приключването им. 2.6 на сто са самонаети, а 3.5 на сто са се пенсионирали благодарение на мерките. 2% от участвалите отново са участвали от подобни мерки. 1.5% са неактивни, иначе казано не търсят работа изобщо. Под 1 на сто учат. Изследването прави заключение, че обхванатите от програмите и мерките са имали с около 30 на сто по-голям шанс да открият работа от неучаствалите в тях. Според данните почти 1/2 от участниците, върнали се към безработицата, не са и търсили работа след приключването на временната заетост. 37 на сто са търсили, но безуспешно.
 

Разбивката по възраст сочи, че младежите до 29 г. без препитание са по-малко в сравнение с възрастните. Младите без работа след приключване на субсидираната заетост са 36 на сто, а хората над 50 г. - над 53 на сто. Това значи, че в колкото по-напреднала възраст са участващите в програмите, толкова по-трудно впоследствие се реализират на пазара на труда, е записано в проучването. 
 

Не са изненадващи и резултатите според образованието - колкото по-високо е то, толкова по-голяма ефективност са имали мерките за заетост. Делът на хората с основно образование, които в последствие отново стават безработни, е 60 на то, при тези със средно образование той намалява на 43 на сто, а безработните висшисти са 26 на сто. В същото време близо 2/3 от висшистите си намират постоянна работа, а при тези с основно и по-ниско образование - само 1/3.
 

Най-неефективни са програмите за личните асистенти и "От социални помощи към заетост". Втората програма се изпълнява за последна година, въпреки че до момента винаги е била с най-висок дял на финансиране. През 2011 г. например тя е коствала 20 млн. лв. на бюджета, а според резултатите нетният й ефект е едва 1.8 на сто. 
 

Една от причините за неефективността на програмата е, че тя е насочена изцяло към общините, а според проучването програмите и мерките ще имат по-голям ефект, ако са насочени към работодатели от частния сектор. Също така се препоръчва насочване на парите за субсидирана заетост към селата и малките населени места. 
 

"В бъдеще да се разработват повече програми и мерки с регионална насоченост, като акцентът да бъде най-вече в районите с най-висока безработица. Използването на регионална политика на пазара на труда, съобразена със специфичните условия на всеки регион, в бъдеще ще намали високите регионални дисбаланси при безработицата в страната", е записано в документа. Регионалните програми обаче са силно ограничени въпреки огромния интерес.

източник: pariteni.bg