Осигуряване на земеделски стопанин през периодите на временна неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (за фонд "Пенсии"). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
 
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат  авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). На основание чл.6, ал.9 от КСО тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година.
 
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 10 от КСО).
 
Трудовата дейност е предпоставка за възникване на осигуряване. Съгласно разпоредбата на чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
 
Самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е определено, че задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица в това число и на регистрираните земеделски стопани, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
 
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал.2, т.5 от КСО (периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане  и отглеждане на малко дете).
 
Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО (чл.127, ал.1 от КСО). Размерът на осигурителните вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд е 5 на сто.
 
Регистрираните земеделски  стопани за периодите, през които упражняват трудова дейност, дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), т. е. авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно по реда на чл. 6, ал.9 от КСО. Здравноосигурителните  вноски са в размер на 8 на сто.
 
В случаите, когато самоосигуряващите се лица, които са осигурени във фонд „Общо заболяване и майчинство“ са във временна неработоспособност поради бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО,  за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, а също и през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.
 
На основание чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.
 
Здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, се дължат съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. За самоосигуряващите се лица осигурителните вноски са в размер на 4.8 на сто, и се внасят за тяхна сметка до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО за съответната година.
 
От разпоредбите следва, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващите се лица е основна предпоставка за възникване на задължението им да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО за фондовете на ДОО, съответно ако не е налице трудова дейност, това задължение отпада.
 
Самоосигуряващите се лица не упражняват трудова дейност през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. За тези периоди не се подава декларация за прекъсване на дейността. Ако не е упражнявана трудова дейност, на осигурените за общо заболяване и майчинство лица, съответните периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски за фондовете на ДОО/  чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО и чл.3, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ /, а здравноосигурителните вноски се дължат съгласно разпоредбите на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО.

При условие, че е налице упражняване на лична трудова дейност, която съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО е основание за осигуряване на лицето, следва да се внасят осигурителни вноски за ДОО по реда на чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО, независимо от това за кой осигурен риск е избрало да се осигурява лицето. В този случай, се дължат и осигурителни вноски (5%) за ДЗПО – универсален пенсионен фонд (за лицата родените след 31 декември 1959 г.) и здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО (8%).

С уважение: