Осигурителни вноски за собственик на ЕООД с ДУК в него

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност и продължава до нейното  прекратяване.

Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО, за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО (ДУК);
2. доходи от обезщетения по КТ или други специални закони;
3. осигурителен доход като ЕТ, собственик на  търговско или неперсонифицирано дружество и т.н.(като самоосигуряващо се лице);
4. доходи от работа без трудово правоотношение, по т.н. „граждански договори“.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

Когато тези лица упражняват дейност с личен труд в дружеството, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. като самоосигуряващи се лица.

Когато лице извършва дейност и подлежи на осигуряване като изпълнител по договор за управление и контрол и като самоосигуряващо се лице, осигурителните вноски се дължат върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, по реда на чл. 6, ал. 11 от КСО.

Дейността по управление и контрол на търговско дружество се различава по своя характер и същност от извършваната трудова дейност в търговските дружества от собственици в качеството им на самоосигуряващи се лица. Поради това, в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи посочените дейности. Тези основания са чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса.

В зависимост от извършваната трудова дейност (управление и контрол или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол), едноличният собственик на капитала на търговско дружество е задължително осигурен на едното, на другото или едновременно на двете основания и следва да внася осигурителни вноски в зависимост от извършваната трудова дейност, заплащането за положения труд и начина, по който са уредени отношенията му с дружеството.

Самоосигуряващите се лица, освен че се осигуряват авансово през годината върху не по-малък доход от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (510 лв. за 2018 г.), определят окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Поради това, ако лицето полага личен труд в дружеството като самоосигуряващо се лице и упражнява дейност по ДУК, следва да подаде декларация за започване на дейността като самоосигуряващо се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

В случаите когато лицето, полагащо труд без трудово правоотношение, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българскиге граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно цитираната разпоредба, при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на лице по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително собственик на търговско дружество, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО при определяне на окончателния размер на осигурителния си доход.

В конкретния случай, тъй като не е ясно собственикът на ЕООД-то какъв труд полага в дружеството и в зависимост от това на какво основание подлежи на осигуряване, ако полага труд извън дейността му като управител и получава доходи за дейности, различни от управлението, ще подлежи на осигуряване по описания по-горе ред и като самоосигуряващо се лице. Тогава ще трябва да определя и окончателен размер на осигурителния си доход.

Ако лицето упражнява само управленски дейности като управител, не е необходимо да се осигурява като самоосигуряващо се лице и няма да довнася осигурителни вноски при годишното изравняване.

Това означава, че в зависимост от извършваната трудова дейност (управление и контрол или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол), въпросното лице е задължително осигурено на едното, на другото или едновременно на двете основания. 

По отношение на ЕТ, осигуряването е в зависимост от упражняваната дейност и правилата по принцип са по-различни, но не е редно ЕТ да назначи себе си по ДУК във собствената фирма на ЕТ.                                                                                      

С уважение:

Ваучери за храна за управител на ДУК