Нарушенията при заплащането на труда и работата без договор намаляват

Главната инспекция по труда установа трайна тенденция за намаляване на нарушенията, свързани със заплащането на труда и с работата без договор.

 

През първите 9 месеца на 2015 година в Инспекцията са постъпили 7161 искания и сигнали за нарушения на трудовото законодателство. В основната си част те продължават да имат връзка със заплащането на труда (2460 бр.) и по възникването и прекратяването на трудовите правоотношения (2126 бр.). В сравнение със същия период на 2014 г. постъпилите искания и сигнали обаче са с 25% по-малко, предава БТА. От Инспекцията коментират, че тенденцията към намаляване на сигналите се дължи и на намесата на контролните органи.

 

От началото на икономическата криза до 2011 г. подадените сигнали и искания в Инспекцията имаха постоянно покачване и достигнаха до 20 351 броя, напомнят от там. Спрямо 2008 г. ръстът им е повече от 2 пъти. От 2012 г. насам вече има тенденция към спад и през 2014 г. сигналите са 12 325 на брой.

 

Инспекцията е увеличила контрола, след като е било установено, че в резултат на кризата, работодателите започват да въвеждат сиви практики, сред които забавяне на възнаграждения, неплащане на такива или неплащане с увеличение за извънредния труд, работа в празнични дни и т.н., наемане на служители без договори, с договори на непълен работен ден при полагане на труд на пълен и др. подобни. 

 

Понижава се броят на работещите при условия на труд, които не отговарят на хигиенните норми и изисквания, коментират от ГИТ. През 2014 г. контролните органи на Инспекцията по труда са констатирали, че за 114 879 работещи (или 9,6% от наетия персонал в проверените предприятия) работодателите не са привели условията на труд съобразно нормативните изисквания. През последните години се вижда бавно редуциране на процента на работещите при неотговарящи хигиенни норми, като през 2010 г. той е бил 12,2%, а през 2013 г. е 9,7%.

 

Работодателите полагат усилия да подобрят условията на труд, но тенденцията не обхваща малкия и среден бизнес, показват наблюденията на инспекцията. Фирмите купуват модерно и по-безопасно оборудване, въвеждат нови, по-безопасни технологии, инвестират в социално-битовите условия на трудещите се. Тенденцията обаче все още не е достигнала малкия и среден бизнес, който още страда от липсата на възможност за инвестиции в подобряване на условията на труд, коментират от ГИТ.

 

В значителна степен подобряването на условията на труд е подпомогнато и ускорено от европейските проекти, свързани с условията на труд, посредством които българските предприемачи имаха възможност пряко да финансират закупуване на колективни и лични предпазни средства и да инвестират в съвременно и по-безопасно оборудване, посочват от ГИТ.

 

Друг източник на финансиране за подобряване условията на труд в предприятията е Фонд "Условия на труд" към Министерството на труда и социалната политика, който всяка година отделя средства, насочени към съфинансиране на проекти за подобряване на условията на труд в отделни фирми.

източник: investor.bg