Минималните осигурителни доходи с рекордно повишение

Ако се опитате да обясните на чужденец нашата система на минималните осигурителни доходи, той ще ви гледа недоумяващо. Ако му кажете, че се срещат и случаи, в които осигурителният доход е по-висок от реалното заплщане, вече ще предизвикате истинско изумление.
 

Страната ни неведнъж е понасяла критики от страна на Европейската комисия и Международния валутен фонд заради тези практики. Основните съвети от международните институции са за преразглеждане на системата на МОД, защото тя води до негативни последствия за заетостта и най-вече за нискоквалифицираните работници. Още повече, правителството се съгласи с критиките и преди година прие доклад, предвиждащ усъвършенстване на механизма за определяне на МОД. Въпреки това обаче за 2016 г. отново бе договорено МОД да се увеличат по същия съмнителен начин и то с двойно по-голям ръст спрямо този за 2015 г.
 

Средното увеличение от 8% за догодина идва от направените договорки между синдикати и работодатели в 47 сфери на дейност (от общо 85), обхващащи над 1 млн. осигурени (54% от всички). Първо, самият процес на договаряне е порочен и в редица случаи договарящите не са представителни, т.е. има възможност споразумението за цяла икономическа дейност да бъде подпишено от организация, която представлява, например, 5 фирми или 1/4 от работниците в сектора. Второ, веднага започнаха разговори и за административно повишаване на МОД и за икономическите дейности, където няма споразумение, със средното увеличение от 8%. Това означава, че решенията ще засегнат цялата ни икономика.
 

Следва да се отбележи, че през 2015 г. тази практика за пореден път се възобнови, след като през 2013 и 2014 г. средният процент увеличение на праговете не се разпростираше върху секторите, където не е постигната договореност. Въздържането от повсеместно повишение на праговете през 2013-2014 г. беше обяснено с трудното възстановяване на пазара на труд и бе прецедент от началото на въвеждането на МОД през 2003 г. По време на кризата за кратко бе замразена и на минималната работна заплата през 2009 и 2010 г., но в последствие тя отново започна стремително да нараства и през 2016 г. ще има размер, двойно повисок от този през 2008 г.
 

Това сочи, че очевидно негативният ефект от изкуственото повишаване на доходите не остава тайна и за управляващите, но популизмът и измамата, че така хората получават повече пари, а хазната се пълни, вземат превес. А всъщност случва се точно обратното. Административното увеличаване на доходите (безсъответното увеличаване на производителността на труда) влияе на хората около минимумите и поради него много хора вероятно ще загубят възможността си изобщо да се включат на пазара на труда, други ще останат без работа, а трети ще преминат в сивата икономика. Такова мнение имат и работодателските организации, които тази седмица обявиха протвопоставянето си на системата на МОД, именно защото увеличаването на разходите за труд ще доведе до повишаване на крайните цени, съкращения на нискоквалифицираните работници и преназначаване на длъжности с по-ниски прагове или на непълно работно време. Министърът на труда Ивайло Калфин  веднага измисли решение – вместо МОД, да се договарят минимални работни заплати по сектори. Естествено, това лекомислено решение допълнително ще опорочи определянето на цената на труда, а министърът явно все още смята, че може да увеличи доходите в икономиката просто с решение за увеличаване на доходите.
 

Може да се очаква, че изкуственото увеличаване на разходите за труд чрез административното увеличение на МОД и МРЗ ще бъде сериозна пречка към възстановяването на пазара на труда, което започна миналата година. Последните данни до средата на 2015 г. сочат, че то вече забави ръста си, а двойното увеличаване на ръста на МОД и третото повишаване на МРЗ за 12 месеца, очаквами от началото на 2016 г., ще се явяват огромна спирачка пред възстановяването на заетостта и намаляването на безработицата.

източник: economic.bg