Минималната заплата у нас и в ЕС, 15 години по-късно

Малко хора си дават сметка, че покупателната способност на МРЗ у нас се покачва по-бързо от тази в на практика всички страни от ЕС, с изключение на може би на Румъния (в зависимост от периода, който разглеждаме). За да се онагледитози процес, е представена покупателната способност за МРЗ в България като процент от покупателната способност на МРЗ във всяка една от 19-те страни членки на ЕС, в които в периода от 2000 г. насам има въведено минимално заплащане. (В някои страни, като Ирландия и Германия МРЗ е въведено по-късно, поради което те са изключени от обхвата на нашия анализ.)

От легендата към графиката можете да се видят данни за страните, представляващи интерес. Данните са на Евростат.
 

Видно е, че:

Бързо увеличаващото се ниво на МРЗ в България (от 1 януари 2016 г. се очаква МРЗ у нас да нарасне с още 10,5% и да достигне 420 лв.) обикновено е обосновано с аргументи от типа „нормално е МРЗ у нас да расте най-бързо, понеже базовата стойност е най-ниска”. Дори и теоретично валиден, този аргумент губи практическа обосновка с всяка следваща година, както сочат данните. Застигането на нивата на покупателна способност на минималното заплащане в други страни е не пожелание, а реалност.

Въпросът е дали производителността на труда в страната ни може да поддържа сходно темпо на растеж, особено по отношение на лица от уязвимите групи на пазара на труда (младежи, хора в напреднала възраст, хора с увреждания, роми и др.). Остава опасността в един момент ръстът на МРЗ у нас да се окаже прекалено бърз и на практика да лиши много хора от възможността да работят законно.