Корекции в промените на ЗЗЛД заради заплахата за свободата на медиите

Предстоящите изменения в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) ще се коригират, поради факта, че в първоначалния си вариант се явяваха заплаха за свободата на медиите.

 

Със закона се цели страната ни да се адаптира към Общия регламент за защита на личните данни, известен още като GDPR, влязъл в сила през май 2018 г.

 

В проекта за промени в родния закон е посочено, че когато се обработват лични данни за журналистически цели няма да се налага изискване на съгласие за това. Същото се отнася и до фоторепортери и оператори, снимащи дадено лице, както и при обработката на данни за академично, художествено или литературно изразяване.

 

Медиите ще могат да откажат на лице, което иска името му да се изтрие от публикация. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) няма да може да задължи журналистите да разкриват своите защитени източници на информация.

 

В проектозакона все пак е посочено, че тези изключения ще бъдат в сила, когато журналистът е спазил правото на "неприкосновеност на личния живот".

 

Отстранена е заплахата от затваряне на публични регистри, които са организирани с по търсене с ЕГН.

 

Премахнато е още изискване за назначаване на длъжностно лице по защита на данните (ДЗЛД), когато се обработват данни на повече от 10 хил. души. С това ще се спестят сериозни разходи на значителен брой предприятия, поддържащи сайтове с изискване за регистрация. Поради голям брой критики отпада и минималният праг от 10 хил. лв. на глобите за нарушения на Общия регламент, който липсва в европейската версия на GDPR. 

 

Иначе Общият регламент въвежда огромни глоби при установени нарушения в обработването и съхраняването на личните данни, достигащи сумата от 20 млн. евро или до 4 на сто от световния оборот на фирмата за предходната година, като се налага по-голямата глоба. Регламентът позволява и фиксиране на двойно по-нисък максимален размер на глобата до 10 млн. евро или 2 на сто от оборота.

източник: mediapool.bg