Изменения и допълнения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за 2016 г.
Отговор, предоставен отКрасимира Гергева Екперт
В обнародвания на 04.12.2015 г. брой 94 на Държавен вестник бяха публикувани измененията и допълнения в Данъчно-осигурителния кодекс за 2016 г.
Създава се нов раздел IIIа в дял втори, глава шестнадесета, който регулира осъществяването на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на финансовата информация в областта на данъчното облагане с участващи юрисдикции, задълженията на предоставящите информация финансови институции за събирането ѝ, прилагането на процедурите за комплексна проверка и предоставяне на финансова информация.
Новите правила на автоматичния обмен включват следното:
⇨ обхват на информацията, която подлежи на автоматичен обмен, основни задължения на финансовите институции, задължения на Изпълнителния директор на НАП да осъществява автоматичен обмен на финансова информация с компетентния орган на всяка участваща юрисдикция, срокове и средства за предоставяне на информация;
⇨ процедурите, които финансовите институции трябва да следват, за да идентифицират клиентите си и да решат дали трябва да предоставят информация за тях;
⇨ основните данни, които финансовите институции следва да съберат, за да бъдат извършени коректно процедурите по комплексна проверка;
⇨ поверителност на информацията и защита на личните данни – правилата са съобразени с препоръките и изискванията на ЕС;
⇨ финансовите институции не трябва да сключват сделки и/или да прилагат практики, целящи да заобиколят извършване на комплексна проверка или предоставянето на информация;
⇨ предвидени са и административно наказателни санкции за финансовите институции и титулярите на сметки.
Съгласно промените БНБ ще създаде и поддържа електронна информационна система за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и лицата - наематели на сейфове в банки. Достъп до електронния регистър ще имат органите на съдебната власт, Главна дирекция „Национална полиция“ , Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР, Държавна агевция „Национална сигурност“, НАП и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвижда се електронния регистър да заработи от 2017 г.
Разширяване на кръга отговорни лица по чл. 19 от ДОПК (чл. 19 от ДОПК). Освен от задълженото лице, се предвижда да се търси отговорност от член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник за несъбраните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и в случаите, когато са укрили факти и обстоятелства, подлежащи на обявяване пред органите по приходи, и в следствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
С изменението в чл. 74, ал.1 и 3 от ДОПК се разширява кръгът от органите с право на достъп до данъчна и осигурителна информация, който включва: органите на Европейската служба за борба с измамите; митническите органи; министърът на финансите или друг определен в закон орган, който представлява Република България в съдебни или арбитражни производства; длъжностни лица от инспекторатите на НАП и АМ имат право на достъп до всички сведения и документи в съответната приходна агенция във връзка с извършваните от тях проверки.
Въвеждат се и срокове за електронно съхраняване на информация според новата разпоредба на чл. 38, ал. 3 и чл. 39 от ДОПК. Регламентира се съхранението на създадената в електронен вид информация от задължените лица да бъде в сроковете, независимо по ал.1 от чл. 38 от ДОПК, който е валиден за съхранение за разпечатките и за воденото на хартиен носител счетоводство, както и достъпа до този вид информация.
Чужденци, които имат адресна регистрация като краткосрочно или продължително пребиваващи в България, се вписват служебно в данъчните регистри (чл. 82 от ДОПК).
Отпада изпращането на покани за доброволно изпълнение на публичните задължения от страна на НАП, като данъчните направо ще могат да предприемат действия за принудително събиране чрез публичен изпълнител. Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно орган на НАП, може да уведоми длъжника по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен електронен адрес или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения или, ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да уведоми всички органи, които по силата на нормативните актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.
Въвежда се общ 6-месечен срок за приключване на данъчните проверки, който започва да тече от датата на извършване на първото процесуално действие.
Публичните изпълнители ще имат право да налагат електронен запор върху вземания по банкови сметки. Електронен запор върху вземане по сметка в банка (нов чл. 202а от ДОПК). Създава се правна възможност за електронен запор върху вземане по сметка в банка и правомощие на публичния изпълнител за достъп и ползване на Единната среда за обмен на електронни запори, предвидена в ГПК аналогично на съдебния изпълнител.
Създава се нов раздел IIIа в дял втори, глава шестнадесета, който регулира осъществяването на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на финансовата информация в областта на данъчното облагане с участващи юрисдикции, задълженията на предоставящите информация финансови институции за събирането ѝ, прилагането на процедурите за комплексна проверка и предоставяне на финансова информация.
Новите правила на автоматичния обмен включват следното:
⇨ обхват на информацията, която подлежи на автоматичен обмен, основни задължения на финансовите институции, задължения на Изпълнителния директор на НАП да осъществява автоматичен обмен на финансова информация с компетентния орган на всяка участваща юрисдикция, срокове и средства за предоставяне на информация;
⇨ процедурите, които финансовите институции трябва да следват, за да идентифицират клиентите си и да решат дали трябва да предоставят информация за тях;
⇨ основните данни, които финансовите институции следва да съберат, за да бъдат извършени коректно процедурите по комплексна проверка;
⇨ поверителност на информацията и защита на личните данни – правилата са съобразени с препоръките и изискванията на ЕС;
⇨ финансовите институции не трябва да сключват сделки и/или да прилагат практики, целящи да заобиколят извършване на комплексна проверка или предоставянето на информация;
⇨ предвидени са и административно наказателни санкции за финансовите институции и титулярите на сметки.
Съгласно промените БНБ ще създаде и поддържа електронна информационна система за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и лицата - наематели на сейфове в банки. Достъп до електронния регистър ще имат органите на съдебната власт, Главна дирекция „Национална полиция“ , Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР, Държавна агевция „Национална сигурност“, НАП и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвижда се електронния регистър да заработи от 2017 г.
Разширяване на кръга отговорни лица по чл. 19 от ДОПК (чл. 19 от ДОПК). Освен от задълженото лице, се предвижда да се търси отговорност от член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник за несъбраните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и в случаите, когато са укрили факти и обстоятелства, подлежащи на обявяване пред органите по приходи, и в следствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
С изменението в чл. 74, ал.1 и 3 от ДОПК се разширява кръгът от органите с право на достъп до данъчна и осигурителна информация, който включва: органите на Европейската служба за борба с измамите; митническите органи; министърът на финансите или друг определен в закон орган, който представлява Република България в съдебни или арбитражни производства; длъжностни лица от инспекторатите на НАП и АМ имат право на достъп до всички сведения и документи в съответната приходна агенция във връзка с извършваните от тях проверки.
Въвеждат се и срокове за електронно съхраняване на информация според новата разпоредба на чл. 38, ал. 3 и чл. 39 от ДОПК. Регламентира се съхранението на създадената в електронен вид информация от задължените лица да бъде в сроковете, независимо по ал.1 от чл. 38 от ДОПК, който е валиден за съхранение за разпечатките и за воденото на хартиен носител счетоводство, както и достъпа до този вид информация.
Чужденци, които имат адресна регистрация като краткосрочно или продължително пребиваващи в България, се вписват служебно в данъчните регистри (чл. 82 от ДОПК).
Отпада изпращането на покани за доброволно изпълнение на публичните задължения от страна на НАП, като данъчните направо ще могат да предприемат действия за принудително събиране чрез публичен изпълнител. Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно орган на НАП, може да уведоми длъжника по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен електронен адрес или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения или, ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да уведоми всички органи, които по силата на нормативните актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.
Въвежда се общ 6-месечен срок за приключване на данъчните проверки, който започва да тече от датата на извършване на първото процесуално действие.
Публичните изпълнители ще имат право да налагат електронен запор върху вземания по банкови сметки. Електронен запор върху вземане по сметка в банка (нов чл. 202а от ДОПК). Създава се правна възможност за електронен запор върху вземане по сметка в банка и правомощие на публичния изпълнител за достъп и ползване на Единната среда за обмен на електронни запори, предвидена в ГПК аналогично на съдебния изпълнител.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия