Декларации образец 1 и 6 за шофьори в Австрия с отказано Удостоверение А1

В качеството си на работодател българското дружество е задължено да определя, удържа и внася авансово данък по реда на чл 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения. Когато в данъчна спогодба се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба.
 
Разпоредбата на чл. 14 от Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, разпределя данъчната тежест между държавите като поставя условия относно броя на дните на пребиваване на работниците в чуждата държава и статута на лицето, което изплаща трудовото възнаграждение.
 
Ако престоят на работниците в Австрия не надвиши 183 дни в рамките на 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година и са налице другите условия по чл. 14 от СИДДО с Австрия - възнаграждението е изплатено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на Австрия, и това възнаграждение не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава, за Австрия не би възникнало правото да облага доходите за труда, положен на нейна територия. В този случай, данъкът е дължим в България и работодателят носи отговорност за дължимия данък.
 
Спогодбата като международен договор се прилага приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство и, ако за Австрия възникне право да облага трудовите доходи на лицата, за България ще възникне задължение по спогодбата да освободи от облагане тези доходи от самото начало на полагане на труда на чужда територия.
 
В Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 се съдържат и правила за определяне на приложимото законодателство спрямо лица, които обичайно осъществяват дейност в две или повече държави-членки.
 
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009. Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1, който по правило се издава от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо. НАП отказва издаването на формуляр А1.
 
Съгласно чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава-членка. Това означава, че българският работодател трябва да осигурява шофьорите по австрийското законодателство.
 
Внесените осигурителни вноски в България за времето, през което лицата са подлежали на задължително осигуряване в друга държава-членка, подлежат на възстановяване или прихващане за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП по реда на чл. 128 - 129 от ДОПК.
 
По отношение на подадените вече данни с декларация образец № 1 и 6 за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ, следва да се има предвид, че ако за получените доходи командированите лица подлежат на данъчно облагане в България, то след заличаване на подадените декларации образец № 1, е необходимо за същия период отново да бъдат подадени декларации образец № 1, но с данни само за начисления месечен облагаем доход и начисления месечен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, ако се дължи в България.

С уважение:

Код 99 в Декларация обр. 1 за международни шофьори