Давност на проверки от НОИ

В Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт е уреден редът и начинът за извършване на дейностите по осъществяване на ревизиите и проверките. Те се извършват с цел спазване на нормативните актове по ДОО, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането му във връзка с възложените на НОИ дейности.

Контролът се осъществява от контролните органи на съответното териториално поделение на НОИ.

При извършване на ревизии и проверки контролните органи имат право:
1. на свободен достъп до работните помещения и обекти на проверяваните лица;
2. да изискват необходимите документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство и нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност;
3. да изискват от физическите и юридическите лица и техните поделения да декларират банковите си сметки в страната, както и да предоставят документи, свързани с упражняваната трудова и/или търговска дейност;
4. да изискват от органите на медицинската експертиза – лекуващи лекари/ лекари по дентална медицина/ лекарски консултативни комисия (ЛКК) и лечебните заведения, да предоставят документи във връзка с издадени от тях болнични листове и решения по обжалването им и подадени данни в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12 от Кодекса за социално осигуряване;
5. да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица;
6. да изискват и изземват оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен стаж и осигурителен доход.

При установяване на нарушения на законодателството във връзка с възложените на НОИ дейности контролните органи съставят ревизионни актове за начет, дават задължителни предписания, съставят актове за установяване на административни нарушения.

Когато при изпълнение на задълженията си контролните органи на НОИ установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата. Ако се установят нарушения на трудовото законодателство, уведомяват съответната дирекция „Инспекция по труда“.

При планиране на контролно-ревизионната дейност в ТП на НОИ се преценява периода за проверка или ревизия, като за периода няма давност. Контролните органи може да преценят, че е необходимо да проверят и 20 години назад във времето.

При извършване на ревизията контролните органи проверяват:
1. подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и съответствието им с данните в разходните, разходооправдателните, финансово-счетоводните и други документи по държавното обществено осигуряване;
2. издадените от ревизирания осигурител документи за осигурителен стаж и осигурителен доход и други документи, въз основа на които могат да се ползват осигурителни права;
3. трудовоправна документация;
4. изпълнението на задължителните предписания, дадени от контролен орган при предходни ревизии.

Периодът, за който се извършва ревизията или проверката се преценява от контролните органи на НОИ и не е фиксиран във времето. В КСО съществуват давностни срокове, които са свързани с погасяване на задълженията.

Съгласно чл. 115 от КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл 117 от КСО.

Давността се прекъсва:
- с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането;
- с предприемане на действия по принудително изпълнение.

От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Давността спира да тече:
1. при обжалване - докато продължава спорът относно вземането;
2. когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.

След извършване на ревизията или проверката, ако не сте съгласни с констатациите в тях, може да направите възражение на основание отпаднала давност. Констатациите няма да бъдат променени, но задълженията Ви ще бъдат съобразени с давностните срокове. Но трябва да направите възражението в сроковете по чл 117 от КСО. А ако желаете, може да оспорвате констатациите и по съдебен път (чл. 118 от КСО).

С уважение:

Представяне в НОИ на обжалван болничен

Нормативна рамка

КСО