...или използвайте търсачката Разширено търсене

Беседа за даване на разпореждания

проф. Сава Джонев Отговор, предоставен от
проф. Сава Джонев
04 Юли 2016 favorite
В хода на бъдещата работа на ръководителя много пъти ще се налага да дава подобни инструкции във връзка с изпълнението на своите поръчения или заповеди. Само че, докато при назначаването неговите инструкции се очакват и се желаят, то при разпорежданията често става въпрос за промяна в рутинния ход на нещата за подчинения, което създава у него психологически дискомфорт и често води до съпротива. 
 
Освен това, не винаги, но понякога, възлагането на задачи и даването на разпореждания се отнася до твърде отговорни моменти в работата, несвойствени дейности, спешни поръчки и т. н. Това налага задължаването да стане по-неусетно, но по-пълно, дори с правото на служителя да откаже, ако не се чувства способен да изпълни поръчението. В този случай се провежда беседа за даване на разпореждания, която има консултативен характер и представлява мини вариант на “групово решение”, “участие на индивида при взимането на решения”, “споделено участие”. Разликата е единствено в това, че тук участниците са само двама души – ръководителят и подчиненият.
 
Фактически беседата за даване на разпореждания наподобява процеса на делегиране на пълномощия – за възлагащия е важно да знае доколко служителят е подготвен да изпълни задачата и доколко е мотивиран за това. 

1.  В беседата за даване на разпореждания най-напред се описва проблемът.

Съобщава се съдържанието му и неговите параметри. 

2. Обосновава се защо ръководителят се е спрял на индивида за възлагане на работата.

Позоваването на качествата на служителя го ласкае и задължава, докато обосновката, че стои без работа, го настройва опозиционно…

3. След това се иска мнението на служителя за възможностите му да се справи с подобна задача.

Тестират се компетенциите и мотивацията на индивида за ангажиране. 

Още по темата: Беседа при назначаване

В случай на недостатъчно компетенции, въпросът се решава с обучение, помощ или отказ от възлагане.

В случай на недостатъчно мотивация в зависимост от причината индивидът може да се насърчи, да се стимулира с допълнително възнаграждение, да се задължи в контекста на длъжностната му характеристика, да не му се възложи задачата или да се приложи санкция.

4. Ако нещата се развият успешно като компетенции и мотивация задачата се възлага.

Дават се указания за нейното изпълнение. Прогнозират се някои трудности и се препоръчват начини за справяне с тях. Описва се по-широката перспектива, политиката, към която индивидът трябва да се придържа при изпълнението на задачата.  

5. Иска се мнението на служителя за начина, по който мисли да процедира и съвместно се набелязва в най-общи линии план за действие.

Определят се очакваните резултати, срокове и форми на отчет.

6. Приключването на беседата е в стимулиращ тон.

Изразява се увереност в успешността на изпълнението. Дават се уверения за подкрепата на ръководителя и се посочва къде индивидът може да търси помощ в случай на нужда. 
 
 Повече можете да намерите и в трите тома „Организационно консултиране“ тук >>>
x