Закупуване на стока от Гърция от нерегистрирано по ДДС българско ЕООД

VIES (VAT Information Exchange System) е електронна информационна система на ЕС, която има две основни функции. Първата е улесняване на търговците, осъществяващи вътреобщностна търговия, при набавяне на информация относно ДДС-регистрацията на техните контрагенти в други държави членки и съответно при изпълнение на данъчните им задължения, свързани с ДДС. Втората функция е предоставяне на информация към данъчните органи на отделните държави членки относно извършените вътреобщностни доставки на стоки и услуги, които са освободени от данък при доставчика, с цел установяване на несъответствия при обратното начисляване на дължимия данък от получателите.

Липсата на регистрация по ЗДДС не е пречка да се осъществява вътрешно общностна търговия със стоки, но данъчното облагане на доставките се извършва по различни правила. Когато доставчикът и получателят са регистрирани за целите на ДДС облагането в две различни държави членки, доставката на стока помежду им е предмет на освобождаване от данък при доставчика, като за получателя възниква задължение за самоначисляване на данък. За доставчика доставката на стоката представлява вътрешнообщностна доставка (ВОД), а за получателя – вътреобщностно придобиване (ВОП). За да се избегне неправомерно ползване на освобождаването на доставката от ДДС в страната на доставчика той следва да се снабди с информация от ВИЕС системата относно валидността на ДДС-регистрацията на получателя. Когато получателят по доставката на стока, която се превозва до друга държава членка, не е регистриран за целите на ДДС, регистрираният по ДДС доставчик няма право да приложи освобождаването от данък, предвидено за ВОД и следва да обложи доставката с данък по общия ред, т.е. да начисли ДДС по данъчната ставка и по общите правила на собственото си данъчно законодателство. В конкретния случай гръцката фирма – доставчик няма основание да откаже доставка само с аргумента за липса на ДДС-регистрация на българската фирма купувач, а следва да начисли за доставката гръцки ДДС по общия ред на гръцкия данъчен закон. Така начисленият гръцки ДДС представлява невъзстановим данък за българската фирма, тъй като тя нама право на данъчен кредит нито по гръцкото, нито по българското ДДС законодателство.

Независимо че получателят, в случая българската фирма, не е регистриран по ЗДДС покупката на стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, представлява за получателя вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗДДС на задължителна регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 от ЗДДС и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година надвиши 20 000 лв. Задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС на това основание възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност. При изчисляване на прага за задължителна регистрация по чл. 99 от ЗДДС се взема предвид общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени. За лицата, регистрирани по чл. 99 от ЗДДС възниква правото да ползват освобождаване от данък по ВОД в държавата на изпращане на стоката, като имат задължението за самоначисляване на данък по ВОП на основание чл. 84 от ЗДДС. За самоначисления данък не възниква право на данъчен кредит на основание чл. 70 ал. 4 от ЗДДС. Следователно, след като надхвърли прага за задължителна регистрация и се регистрира на основание чл. 99 от ЗДДС българското дружество ще закупува стоки от гръцките си доставчици без начислен гръцки данък и следва да самоначисли български ДДС с протокол по чл. 117 от закона. Протоколът се включва само в дневник продажби и начисленият данък се заплаща ефективно. Когато данъчно задълженото лице реализира облагаем оборот, който е основание за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС то следва да подаде заявление за регистрация по общия ред на закона.

Ако все пак гръцките доставчици не са склонни да извършват доставки към нерегистрирано по ДДС лице от България, начислявайки гръцки данък, за българското дружество съществува възможността да се регистрира за вътреобщностно придобиване по избор на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДДС. В този случай ДДС ще бъде дължим от получателя по доставката в България и гръцки данък не следва да се начислява. Лицата, регистрирани за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100 ал. 2 от ЗДДС, не начисляват данък за доставките с място на изпълнение на територията на страната, по които те се явяват доставчик и нямат право на данъчен кредит за получените от тях доставки на стоки и услуги. В някои случаи регистрацията по избор за вътреобщностно придобиване може да се окаже удачно управленско решение, особено когато ставката на ДДС в държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират, е по-висока от данъчната ставка в България.

 

С уважение:

Нормативна рамка:

- ЗДДС

Вижте ЗДДС тук >>>