Закриване на салдо по сметка 445

Вземането от Вашия клиент представлява финансов актив от гледна точка на счетоводното законодателство, тъй като отговаря на условията, регламентирани в параграф 1 на СС 32 – „Финансови инструменти”, а именно договорно право за получаване на парични суми (или друг финансов актив) от друго предприятие. Поради тази причина отписването на финансовия актив следва да бъде съобразено с възможните хипотези, регламентирани в СС 32.

Съгласно параграф 11.1 от СС 32, финансовите инструменти (тоест финансовите активи, финансовите пасиви и инструментите на собствен капитал в друго предприятие), отчитащо се предприятие отписва (изцяло или частично) финансовите си инструменти, единствено когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяването на правата или задълженията е налице в следните три случая:
1. Реализиране на правата или уреждане на задълженията;
2. Отказ от правата или отменяне на задълженията;
3. Изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията.

Имайки предвид, че вземането от Вашия клиент представлява финансов актив, то отписването му от счетоводния баланс следва да е налице, когато изтече срокът, в който Вашето предприятие може да реализира правата си (точка 3 от изброените случаи по-горе). Това означава, че дружеството следва да провери дали е изтекъл давностния срок, в който може да събере вземането си по принудителен ред. При условие, че Вашето предприятие е загубило правата си да събере това вземане по принудителен ред, балансовата му стойност следва да бъде отписана и отчетена за сметка на текущия финансов резултат – печалба или загуба. За целта в хронологичните си счетоводни регистри следва да направите следното счетоводно записване:
Дебит сметка Други финансови разходи (разходи по операции с финансови активи) – 10 000 лв.
Кредит сметка Съдебни и присъдени вземания    - 10 000 лв.
 
Следва да имате предвид, че по силата на чл. 34 в контекста на чл. 37[1] от ЗКПО, счетоводно отчетеният разход от отписване на вземането (10 000 лева), включително и непризнатия в предходен период разход от обезценка на вземането (5 000 лева) ще бъде признато за целите на ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък по реда на материалния данъчен закон, при условие че в същата или в предходна година са изтекли 3 години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. Имайте предвид, че ЗКПО борави с годините като календарен срок от време, а не като давностен срок по реда на Закона за задълженията и договорите. Ето защо, ако през текущата 2019 година за вземането, възникнало през 2010 година са изтекли 3 или съответно 5 години от момента, в който това вземане е трябвало да бъде платено, то счетоводно отчетеният разход от отписване на вземането, включително и ако е налице и непризнат разход от обезценка в предходните години, съответните суми ще бъдат признати при определяне на годишния корпоративен данък за финансовата 2019 година, като за целта данъчно задълженото лице следва да посочи тези обстоятелства в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 година.

Обръщаме внимание, че провизии се начисляват, когато е налице настоящо правно или конструктивно задължение на предприятието като резултат от минали събития, за погасяването на което ще е необходим изходящ паричен поток или ресурс, включващи икономически изгоди, и на което може да се направи надеждна приблизителна оценка на размера на задължението. Провизиите се начисляват по реда на СС 37 „Провизии, условни задължения и условни активи”. Вашата конкретна фактическа обстановка не попада в хипотезата на СС 37, тъй като се касае за обезценка и за отписване на вземане, което представлява финансов актив, поради което приложение ще намери прилагането на СС 32 „Финансови инструменти”.

Още за СС 32:

Нормативна рамка

СС 32

СС 37

ЗКПО