Задължения по ДДС при предоставяне на услуги, свързани с недвижими имоти в две различни държави членки на ЕС

Още по темата:

Въпросът, който се изследва е:

Какъв режим на облагане с ДДС ще се приложи в Нидерландия  и в Италия спрямо българска фирма и нейния подизпълнител за извършените от тях доставки на услуги за два недвижими имота, находящи се съответно в Нидерландия и в Италия? Възложителите на услугите са съответно фирма „А“ от Нидерландия и  фирма „Б“ от Италия. Четирите фирми са регистрирани по ДДС в своите държави. Българските фирми, нека ги наименоваме главен изпълнител фирма „В“ и подизпълнител фирма „Г“,  не са регистрирани по ДДС,  нито в Нидерландия, нито в Италия.

Отговорът е съобразен с изискванията на Директива 2006/112 на Съвета /Директивата по ДДС/ за такива хипотези и вътрешното законодателство на посочените държави.


За определяне мястото на изпълнение на услугата и за двата договора е приложима разпоредбата на чл. 47 от Директивата за ДДС, където е предвидено, че мястото на изпълнение на услуга, свързана с недвижим имот, е мястото, където се намира имотът, за когото е предназначена услугата. Следователно, мястото на изпълнение на услугата е мястото на изпълнение на услугата, свързана с недвижим имот в Нидерландия, е в Нидерландия и мястото на изпълнение на услугата е съответно в Италия за имота, който се намира в Италия.


При определяне на задължението за начисляване и внасяне на ДДС се прилага и в двете държави разпоредбата на чл. 194 от Директивата, т.е. прилага се режимът за само начисляване на ДДС от получателя на услугата. Това означава, че фирма „А“ от Нидерландия ще си самоначисли дължимия ДДС за получената услуга от българската  фирма „В“, защото е установена и регистрираана по ДДС в Нидерландия. По същото правило и фирма „Б“  ще си самоначисили и внесе дължимия ДДС в бюджета на  Италия за получената услуга  от  българската фирма „В“. Следователно и по двата договора  задължението  за начисляване и внасяне на ДДС е на фирмата възложител, съответно на фирма „А“ от Нидерландия и  на фирма „Б“ от Италия.

 

В чл. 199, точка 1, буква „А“ от Директивата  е посочено, че всяка държава членка има право да предвиди възможност за прилагане на режима за самоначисляване и от доставчиците на услуги, които не са установени на територията на съответната държава, само поради факта, че услугите са извършени  на територията на съответната държава членка и са предназначени за недвижим имот. Въвеждане на разпоредбата не е задължително за държавите членки.

В законодателството на Нидерландия тази възможност не е въведена и затова българската фирма подизпълнител „Г“ ще се регистрира по ДДС в Нидерландия и ще начисли на главния изпълнител фирма „В“ ДДС в размер на 21% и ще го внесе в бюджета на Нидерландия, След това българската фирма „В“ трябва да кандидатства пред данъчните власти на Нидерландия за възстановяване на внесения данък ДДС от фирма „Г“. 

В законодателството на Италия обаче е предвидено, че право на само начисляване  имат  лица, които са установени в Италия и/или имат регистрация по ДДС в Италия. Тъй като фирмите „В“ и „Г“ не са установени в Италия, нито са регистрирани по ДДС в Италия, те не могат да ползват режима на самоначисляване помежду си. Ето защо по доставката на услуга, свързана с недвижим имот, предоставена от подизпълнител „Г“ на главен изпълнител “В“, следва да бъде начислен италианският размер на ДДС. За целта подизпълнителят "Г" трябва да се регистрира по ДДС в Италия, да подаде данъчна декларация и да преведе италианският ДДС на италианските данъчни власти. Главен изпълнител "В" може след това да кандидатства за възстановяване на италианския ДДС съгласно процедурата за възстановяване на ДДС в Италия.