Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Влизане в режим на регулиране на слаба капитализация за дружество с банков заем

Христо Досев Отговор, предоставен от
Христо Досев
на 21 Септ 2020 favorite
Въпрос:

Българско юридическо лице Х ЕООД има получен банков заем в размер на 216000 лева. Начислените разходи за лихви по получения заем за 2019 г. са в размер на 7963,42 лева. Друго юридическо лице Б ЕООД, което също е 100% собственост на едноличния собственик на капитала на Х ЕООД, е ипотекарен и солидарен съдлъжник. Собственикът като физическо лице също се явява солидарен съдлъжник по заема. Собственият капитал на дружеството към края на 2018 г. е в размер на -585 хил. лева. Привлеченият капитал към 2018 година се образува от следните задължения: 216 хил. лева задължения по получения банков заем, 108 хил. лева задължения към доставчици, 440 хил. лева парични вноски от едноличния собственик по чл. 143 от ТЗ. 14 хил. лева данъчни и осигурителни задължения. Собственият капитал на дружеството към края на 2019 г. е в размер на -625 хил. лева. Привлеченият капитал към 2019 година се образува от следните задължения: 228 хил лева. задължения по получения банков заем, 89 хил. лева задължения към доставчици, 440 хил. лева парични вноски от едноличния собственик по чл. 143 от ТЗ, 12 хил. лева данъчни и осигурителни задължения. От така изложената информация дружеството влиза ли в режим на регулиране на слаба капитализация? Ако да, с каква сума се увеличава финансовият резултат? В случай че с лихвите се увеличи финансовият резултат, се формират временни разлики. Дружеството длъжно ли е да начислява актив или пасив по отсрочени данъци или не? Какво отражение ще даде в бъдеще отсрочения данък? Ако дружеството е увеличило финансовия резултат с лихвите, то кога ще има обратно проявление? Счетоводнията финансов резултат за 2019 г. е 41 хил. лева загуба.


Отговор:
Преди да отговорим с каква сума следва да се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО в резултат на прилагане на режима – слаба капитализация, първо следва да бъдем сигурни дали този режим по реда на чл. 43 от ЗКПО е относим към конкретната фактическа обстановка.

Съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗКПО, режима на слабата капитализация по реда на чл. 43, ал. 1 не се прилага при определяне на данъчния финансов, когато:

ПК1 + ПК2       СК1 + СК2,  
-------------- <= 3 x -------------, където
2       2  
           
ПК1 е привлеченият капитал към 1 януари на текущата година;
ПК2 е привлеченият капитал към 31 декември на текущата година;
СК1 е собственият капитал към 1 януари на текущата година;
СК2 е собственият капитал към 31 декември на текущата година.

На база изнесените от Вас данни, ще определим размерна на собствения и привлечения капитал към 01.01.2019 г. и 31.12.2019 година както следва:
- ПК1 е привлечения капитал към 01.01.2019 г., тоест към 31.12.2018 г. Той се изчислява като 216 хил. лева. задължения по получения банков заем + 108 хил. лева задължения към доставчици + 440 хил. лева. парични вноски от едноличния собственик по чл.143 от ТЗ + 14 хил. лева данъчни и осигурителни задължения = 778 хил. лв.
- ПК2 е привлечения капитал към 31.12.2019 г. Той се изчислява като 228 хил. лева. задължения по получения банков заем + 89 хил. лева задължения към доставчици + 440 хил. лева. парични вноски от едноличния собственик по чл. 143 от ТЗ + 12 хил. лева данъчни и осигурителни задължения = 769 хил. лв.
- СК1 е собственият капитал към 01.01.2019 г., тост към 31.12.2018 г. Той в случая е посочен в размер на 585 хил. лв.
- СК2 е собственият капитал към 31.12.2019 г. Той в случая е посочен в размер на 625 хил. лв.

Замествайки във формулата на чл. 43, ал. 6 от ЗКПО проверяваме дали е изпълнена следната зависимост:
(778 хил. лв. + 769 хил. лв.)/ 2  < 3 х (585 хил. лв. + 625 хил. лв.)/ 2, тоест:
1 547 хил. лв./ 2 < 3 х 1 210 хил. лв./ 2, тоест:
773,5 хил. лв. < 1 815 хил. лв.

Попълвайки данните за собствения и привлечения капитал в началото и в края на 2019 година, се потвърждава условието, че тройния размер на средно аритметичната величина на собствения капитал превишава (е по-голяма) от средно аритметичната величина на привлечения капитал. Това означава, че след като условието изчислено по формулата на чл. 43, ал. 6 е изпълнено, за Вашето предприятие няма да се прилага механизма на слабата капитализация по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО и съответно няма да са налице суми, с които да се преобразува счетоводния финансов резултат, при определяне на данъчния финансов резултат съгласно правилата на ЗКПО.


С уважение:
 
Христо Досев, д.е.с.
 

 

Нормативна рамка

 
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x