Възражение за отписване по давност

Погасителната давност е доста разпространена фигура в гражданското право и представлява период от време, след изтичане на който се погасява правото на кредитора на едно задължение да търси защита по принудителен ред за изпълнение на въпросното задължение от страна на длъжника. Давността не се прилага служебно, т.е. с изтичане на давностния срок правото на кредитора не се погасява автоматично, а е необходимо изрично волеизявление от длъжника, с което той да се позове на изтеклата погасителна давност. Позоваването на изтеклата давност не води до погасяване на самото задължение, а само на правото на кредитора да търси правата си чрез принудително изпълнение. Поради това, ако длъжникът все пак изпълни задължението доброволно, той не може да иска връщане на вече изпълненото поради изтекла в негова полза погасителна давност.

 

В данъчното право при прилагане на института на погасителната давност важат общите правила на гражданското право. Съгласно чл. 173 и 174 от ДОПК вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително когато са отписани.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

 

Съгласно чл. 172 от ДОПК давността спира да тече в следните случаи:

• когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;

• когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;

• когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;

• когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;

• с налагането на обезпечителни мерки;

• когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Погасителната давност се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

 

Както вече беше посочено, за отписване на данъчно или осигурително задължение, което е изтекло по давност е необходимо данъчнозадълженото лице – длъжник да подаде изрично възражение пред компетентната ТД на НАП, с което да се позове на изтекла давност. Преди това негово волеизявление органът по приходите няма основание да приложи чл. 173 от ДОПК и да отпише задължението, дори и при безспорно изтекъл давностен срок. В нормативното уредба не е предвиден специален формуляр, т.е. възражението за изтекла давност е свободен текст. Формулярът, публикуван от НАП, е съставен единствено за улеснение на данъкоплатците и няма пречка да бъде използван и друг текст. От съществено значение е възражението да съдържа изрично позоваване на изтекъл давностен срок и всяко отделно задължение, за което се иска отписване поради изтекла погасителна давност, да бъде посочено отделно и определено конкретно по основание и размер. Ако към главницата има начислени лихви във възражението следва изрично да се изиска и отписването на въпросните лихви.

 

Няма срок за подаване на възражението, то може да бъде подадено по всяко време. Ако възражение бъде подадено след доброволно изпълнение на задължението платеното не подлежи на връщане, както вече беше посочено и по силата на чл. 174 от ДОПК.

автор: Елена Илиева