Погасени по давност задължения и прилагане на 169 ал. 4 ДОПК

С промени в текстовете на чл. 169 от ДОПК в сила от 01.01.2013 г. беше въведен съществено нов ред за погасяване на публичните задължения, събирани от НАП, по-известен като „единна сметка”. С постъпило плащане се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Този ред позволява съществена автоматизация при покриването на задълженията и съответно повишаване събираемостта на стари задължения при ангажиране на минимален административен ресурс.
 
От друга страна, прилагането на разпоредбата в този й вид включително и към стари задължения, чиято погасителна давност е изтекла към момента на приемане на новия процесуален ред за погасяване, би нарушило правото на данъкоплатците - длъжници да възразят срещу погасяването и да се позоват на изтекла давност. Институтът на погасителната давност не се прилага служебно, включително и в данъчното право, и за отписване на дадено задължение поради изтекла давност, независимо от разпоредбата на чл. 173 от ДОПК, следва да има изрично волеизявление от длъжника. Дотогава органът по приходите няма право на изпълнение по принудителен ред поради изтеклата давност и тези задължения бяха извадени от общия ред за погасяване, а на длъжниците беше дадена възможност да се позоват на изтекла давност.
 
Освен правото си на възражение, длъжникът по погасено по давност задължение има и правото да го погаси доброволно и органът по приходите следва да му даде възможност да упражни това си право. За тази цел бяха приети преходни разпоредби, според които на данъчно задължените лица – длъжници по задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди 1 януари 2008 г. беше дадена възможност да покрият тези задължения доброволно по реда на чл. 169, ал. 4, 5 и 6 след подаване на писмено заявление. Тази възможност е съществена при погасени по давност задължения за осигурителни вноски на самоосигуряващи се лица, например, тъй като с неплащане на вноските включително и когато са изтекли по давност лицето не ползва и осигурителни права, в частност пенсионноосигурителни права за периодите на неплатените вноски.

автор: Елена Илиева