Tретиране по ЗКПО закупени дрехи за персонала

Според Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място – чл.6, ал.1. Униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието. Видно е, че имаме задължение за работодателя, произтичащо от нормативен акт, но при стриктно спазване на нормативните изисквания. Има известни ограничения за прилагането на чл.11 от ЗКПО, например според Решение № 8896 от 01.11.2004 г. по адм. дело № 3533/2004 г., I отд. на ВАС предоставеното от “Германос Телеком България” облекло на неговите служители неправилно е класифицирано като униформено облекло, тъй като то не е с цел да се отличават от останалото население, нито пък има данни това облекло, съгласно чл. 17 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, да фигурира в списъците на длъжностите, за които се дава за униформено облекло. В решението на ВАС е прието, че в случая се касае не за униформено облекло, а за работно облекло, с което се осигурява хигиената на труда и личната хигиена на работещите в дружеството, като в случая отпадането на униформеното облекло не е задължително да влече класифициране като работно по чл.7 от Наредбата, а по скоро е вероятно да се класифицира като работно облекло за лични цели(с личен характер) което влече след себе си редица данъчни и други ефекти , често наблагоприятни за предприятието. Стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставени при условия и по ред, които не са предвидени в нормативен акт се включват в облагаемият доход от трудови правоотношения по ЗДДФЛ.