Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ и данъци

Облагането на доходите на местните и чуждестранните физически лица е уредено в Закона за данъци върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря на един от критериите:

1. има постоянен адрес в България;

2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период;

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство;

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Възнагражденията на чуждестранните физически лица за извършване на консултантски услуги се облага с окончателен данък по силата на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. С окончателен данък се облагат доходите от възнаграждения за технически услуги от източник в Република България, начислени / изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Параграф 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) относно определението на възнаграждения за технически услуги. Възнаграждения за технически услуги са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице (§ 1, т. 9 от ЗКПО).

Окончателният данък за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ се определя върху брутната сума на начислените / изплатените доходи. Съгласно чл. 46 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 10 на сто. Чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ гласи, че окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода. В срока за внасяне на данъка се подава и декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за дължимите данъци от предприятието, платец на доход.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ по искане на чуждестранните лица се издава удостоверение по образец за внесен по реда на ЗДДФЛ данък от чуждестранно физическо лице. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. Удостоверението по чл. 58 от ЗДДФЛ съдържа информация за вид на дохода, наименование и адрес на платеца на дохода, брутен размер на дохода,  размер на окончателния данък за доход от източник в  Република България.

Предприятието е задължено да подаде и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи за извършените консултантски услуги и подлежащи на облагане с окончателен данък. Справката се представя в Териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на предприятието - платец в срок до 30 април на следващата година.

При облагане доходите на чуждестранни физически лица следва да се има предвид и нормата на чл. 75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетното прилагане на данъчна спогодба или друг международен договор. Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Кодексът за социално осигуряване (КСО) не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която да подлежат на задължително осигуряване - за един или повече осигурени социални рискове. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва някоя от изброените в чл. 4 от КСО дейности. Основание за това е разпоредбата на чл. 10 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й. Работата без трудово правоотношение е трудова дейност, обхваната от разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО.

По отношение на лица, граждани на трети страни между Република България и съответната държава, има сключени двустранни договори, които регулират социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани. Тези договори се прилагат с приоритет спрямо националното законодателство. В случая с приоритет се прилагат разпоредбите на договорите за социална сигурност с Република Сърбия и Република Македония.