Справка по чл. 73 а, ал. 5 ЗДДФЛ

Съгласно разпоредбата на чл. 73а ал. 5 от ЗДДФЛ работодателите предоставят на НАП информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на ЕС.

Информацията се предоставя със справка по образец поотделно за всеки работник/служител – чуждестранно физическо лице, местно на държава членка на Европейския съюз, получател на доход от трудово правоотношение, като за всяко лице се попълва поотделно част ІІ на справката.

 

Разпоредбите на чл. 4 и 5 от ЗДДФЛ дават определение само на общото понятие чуждестранни лица, а именно това са физически лица, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от закона. Статутът се определя за съответната данъчна година. Независимо, че в голяма част от данъчните законодателства на различните държави и в моделите на СИДДО са възприети сходни критерии за определяне на дадено лице като местно, меродавно за определяне на дадено лице като местно за данъчни цели е законодателството на всяка отделна държава. С други думи, българското законодателство е компетентно за определяне статута само на физическите лица, които са местни лица за данъчни цели в България, но не е компетентно да определи на коя точно данъчна юрисдикция е подчинено дадено чуждестранно лице.

 

На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи само от източници в България. Доходите от източници в България са изчерпателно изброени в чл. 8 от ЗДДФЛ, като по отношение на доходите от труд е предвидено, че са от източник в Република България, когато трудът е положен на територията на страната. Във въпроса не са споменати подробности относно вида на работата изпълнявана по трудов договор и основанието за командироване на лицата. Ако съгласно други законови разпоредби трудът по време на командировката се счита за положен на територията на България, доходите са облагаеми по българското законодателство, включително и когато са изплатени на чуждестранни физически лица. Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ когато има сключена СИДДО с държавата, в която лицето – получател на доход е местно за данъчни цели, и в нея се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната СИДДО. Статутът на местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация.