Счетоводни записи за разходи по изготвяне на сайт

Предприятията често изразходват средства или поемат задължения във връзка с придобиването, развитието, поддръжката и разширяването на нематериални активи. Като примери на нематериални активи, са компютърен софтуер, интернет сайтове, патенти, авторски права, вносни квоти, франчайзинги и други подобни. Дълготрайни активи са тези, които ще осигурят икономически ползи за предприятието за редица бъдещи периоди. Материалните активи имат физическа субстанция, докато нематериалните активи или нямат физическа субстанция, или имат стойност, която не може да бъде предадена от физическата субстанция. Не всички обекти отговарят на определението за нематериален актив съгласно Счетоводен стандарт (СС) № 38 – Нематериални активи и Международен счетоводен стандарт (МСС) № 38 – Нематериални активи, т.е. разграничимост, контрол над ресурса и съществуване на бъдещи икономически ползи. Ако извършен разход не отговаря на определението за нематериален актив, то се признава като разход в момента, в който е направен.
 

Активът е разграничим, отделим, ако може да бъде разделен от предприятието и например продаден, отдаден под наем или разменен. Предприятието контролира актив, ако разполага с правомощието да получи бъдещи икономически ползи от използването му и да ограничи достъпа на други лица до тези ползи. Интернет сайта за електронна търговия се използва единствено от предприятието. Бъдещите икономически ползи, произтичащи от интернет сайта за електронна търговия могат да включват увеличение на приходите от продажбата на продукти през сайта. 
 

Нематериален актив се оценява първоначално по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително мита и невъзстановими данъци) и всички преки разходи за подготовка на актива за използването му по предназначение. Съгласно СС № 38 и МСС № 38 административни и други общопроизводствени разходи, както и разходите за обучение на персонала за работа с нематериалния актив не се включват в първоначалната му оценка.
 

Приложимите стандарти дават насоки относно третирането на последващите разходи, свързани с нематериален актив. Разходи, направени за поддържане на първоначално установената стандартна ефективност на нематериален актив, се признават за текущи разходи в периода на възникването им.