Разходи за лично потребление, увеличаващи резултата за годината

На първо място следва да направим уточнението, че в отговора изхождаме от предположението, че личното потребление на фирмените активи се извършва от наети лица - работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол и/или от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ, както и че активите се използват едновременно както за лични цели, така и за дейността на фирмата. В противен случай разходите не се облагат с данък върху разходите, а данъчното им третиране зависи от качеството на лицата, които ги използват.
 
На следващо място ще споменем, че за да са облагаеми разходите с данък върху разходите, те следва да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. В противен случай разходите са данъчно непризнати на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
 
Когато разходите отговарят на горните условия и в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за предходната година предприятието е избрало да ги облага с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, разходът и данъкът върху него са данъчно признати в годината на начисляването (чл. 206 от ЗКПО).
 
За целите на определяне на данъчната основа по чл. 215а от ЗКПО е препоръчително разходите да се отчитат отделно по активи, в случая отделно за автомобилите и мобилните телефони. По преценка на предприятието отчитането на разходите може да се диференцира и за отделните автомобили, тъй като законът позволява за всяко превозно средство да се прилага различен подход при определяне коефициента на разпределение на разходите. Тук следва да уточним, че начисленият ДДС за личното потребление на активи, за които е ползван пълен или частичен данъчен кредит по ЗДДС, представлява счетоводен разход, който за целите на ЗКПО се третира наравно с останалите разходи, отчетени във връзка с ползването на съответния актив.
 
За определяне на данъчната основа за данъка върху разходите, свързани с превозни средства по чл. 215а, ал. 2 от ЗКПО предприятието следва да избере модел за определяне на съотношението на личното и служебното ползване за всеки автомобил – на база изминати километри, на база време или фиксираното съотношение 50:50. Така определеното съотношение за цялата календарна година и за всеки автомобил поотделно се прилага към общия размер на извършените разходи за цялата година, свързани със съответния автомобил, за да се получи данъчната основа. Например ако общият размер на всички разходи (гориво, винетки, застраховки, ремонти и др.) за автомобила за 2017 г. е в размер на 10 000 лв. и е избрано съотношение 50:50, данъчната основа за данъка върху разходите ще бъде 5000 лв., а размерът на данъка - съответно 500 лв. (5000*10%).
 
Съгласно чл. 215а, ал. 4 от ЗКПО за определяне на данъчната основа на разходите в натура, свързани с активи, които не са недвижими имоти или превозни средства, се прилага съотношение 80:20, т.е. приема се, че личното потребление е 20%, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер. Следователно данъчната основа за данъка върху разходите, свързани с личното потребление на мобилните телефони, ще се определи като общият размер на разходите за годината се умножи по 20%. Така получената сума се умножава още веднъж по 10%, за да се получи размерът на данъка.

С уважение: