Проверка и анализ на дълготрайните активи при данъчна ревизия

- Проверка на завеждането на активите;
- Проверка на синтетичното и аналитично отчитане на собствени и наети активи по съответните счетоводни сметки;
- Проверка на спазването на данъчното законодателство във връзка с придобиване, разпореждане и отдаване под наем на активите;
- Проверка за правилност на начисляване на амортизациите им;
- Проверка на резултатите от преоценка;
- Проверка на действащите порядки за отчитане на разходите за ремонт на основните средства чрез възлагане или по стопански начин;
- Проверка на сметките за капиталови инвестиции;
- Проверка за валидност на направените разходи за ремонт на активите и коректността на сумите по счетоводните записвания;
- Проверка за правилното отразяване на наличието на активи в ГФО;
- Проверка за правилно счетоводно отразяване на активите във връзка с тяхното придобиване и разпореждане със същите;
- Проверка за достоверност на финансовия резултат;
- Проверка на разчетите с ДДС;
- Проверка на дълготрайните активи във връзка с използването им за дейността на предприятието или за управленчески нужди;
- Проверка на срока на полезност на активите - дали е повече от 12 месеца;
- Предназначени ли са активите за препродажба;
- Ще носят ли икономическа изгода на предприятието за в бъдеще;
- Правилно ли са класифицирани.

Във връзка с проверката и анализа проверяващите изискват от проверяваното предприятие инвентарен опис на дълготрайните активи в предприятието, както и в неговите подразделения, ако има такива. Освен това изискват информация относно извършените преоценки, както и сведение за принадлежността им - дали са собствени или наети.

Ревизията протича с проверка на първичните счетоводни документи, които отразяват постъпленията на дълготрайните активи - договори, фактури, приемо-предавателни актове, технически паспорти и др.
 

На първо място проверяващите обръщат внимание на източниците на доходи, с които са придобити дълготрайните активи. В зависимост от източника на дохода, в счетоводните записвания на предприятието трябва да бъдат отразени първичните документи, потвърждаващи законовото постъпление на средствата. Освен това, на проверка подлежат договорите, придружаващи документа - фактурата за закупуването на съответното основно средство, както и техническата документация.

С повишено внимание се проверяват активите, които са приети за експлоатация при условията на наем.

Отписването на активи също е под сериозно наблюдение от проверяващите. Например, при продажба се сверява пазарната стойност на този вид актив с балансовата такава. Като правило тя не бива да бъде по-ниска от балансовата стойност.

Проследяват се сделките по безвъзмездно предаване или придобиване на дълготрайни активи, особено в частта на данъчното им третиране по ЗДДС.

При наличие на дълготраен актив, който е изписан като непригоден, се изисква заповедта за създаване на комисията и информация за извършените процедури, съобразени със законовите изисквания за това.

Когато изписването на дълготрайни активи се отнася за такива, свързани с ново строителство, разширения, реконструкции и технически преоборудвания на действащото предприятие, се изисква представяне на списък на оборудването, плана за разширение и реконструкция.

При установяване на наличие на компоненти от разглобени и демонтирани съоръжения, които се пазят за последващ ремонт на други активи, както и отписани такива, също са предмет на задълбочена проверка относно правилното им третиране от гледна точка на предприетите процедури и отразяването им в счетоводните записвания.
 

В хода на проверката на наетите дълготрайни активи се проверяват вида и формата на отдаване под наем. За целта на проверяващите се представят договорите за наем. В зависимост от видовете наем и условията по тях, се преценява правилността на тяхното оформяне.

Следващата стъпка се състои в проверката на реда по изчисленията, структурата на плащанията и разпределението на отговорностите на страните по договорите. На проверка подлежат и начините на завеждане на активите, условията по договорите, както и това, дали подлежат на начисление или начислявана ли им е амортизация.
 

На проверка подлежи правилния на избор на метода за амортизация на активите - неговата целесъобразност и законност, както и спазване. Ревизират се и приетите амортизационни норми за всеки актив.

Амортизацията, начислена по съответния метод, се включва в себестойността предприятието /издръжката за производство/. Ако предприятието отдава активи при условията на наем, тогава в зависимост от признаването на получените доходи - като основни или текущи, амортизацията на отдаваните активи трябва да бъде отнесена съответно към себестойността или към текущите разходи.

Проверяващите ревизират коректността на начислените амортизации във връзка с нормативните срокове по експлоатация на активите или във връзка с времето, през което балансовата им стойност напълно е включена в себестойността на предприятието. Обръщат внимание на правилността и целесъобразността на приетите методи за ускорена амортизация. Проверяват начислените амортизации, както на активите в експлоатация, така и на тези, които са излезли от употреба по времето на ревизирания период. Обръща се внимание на датите на влизане и излизане от експлоатация, както и на началните и крайни дати на начисляване на амортизациите.


- Протоколи за дефекти;
- Актове за инспекция;
- План за ремонтни работи;
- Документи за изразходваните средства, както и такива за счетоводното им отразяване;
- Актове за приемане на извършената работа;
- Договори.

В случаите когато обемът на разходите за капиталов ремонт са значителни, проверяващите могат да назначат насрещни проверки с отговорните лица, изпълнителите и подизпълнителите за изясняване на разходите. На проверка подлежи методологията по изписването на разходите - дали същата съответства на приетите правила в счетоводната политика.

Когато в предприятието е създаден резерв за средства по ремонтни дейности, ревизиращите проверяват обосновката за създаването му, както и правилно ли са правени отчисленията за него. На проверка подлежат и отразяванията на тези начисления в издръжката за производството. В такива случаи средствата по действителните разходи за извършване на ремонти на дълготрайни активи, след приключването на ремонтите, трябва да са за сметка на този резерв. Когато тези средства се окажат недостатъчни за покриване на фактическите разходи, то разликата се пренася като разходи за бъдещи периоди. Средствата, оставащи по сметката на резерва, се отнасят в печалбата на предприятието.

Дори и да няма създаден такъв резерв, на проверка подлежи обосноваността на отнесените фактически разходи, свързани с ремонтни дейности към издръжката на производството.
 

Установяване на съответствие между приетата от предприятието методика за отчитане на основните средства, достоверност на счетоводните операции, спазване на счетоводната политика и на нормативните и законови актове, касаещи отчитането на постъпления, наличието и движението на основните средства.
 
- Несвоевременно заприхождаване на дълготрайните активи;
- Неправилно изчисление на първоначалната им стойност при тяхното постъпване;
- Некоректни кореспонденции по сметките, отразяващи движението им;
- Незаприхождаване на материалните ресурси, получени от ликвидацията на дълготрайни активи;
- Неправилно определен срок на годност;
- Неправилно изчислени и начислени амортизации.