Промени при попълването и подаването на ГДД по чл 92 от ЗКПО за 2020 г.

В настоящия материал ще се опитаме да систематизираме и да разгледаме накратко новите моменти при попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, без да се спираме в детайли на нормативните текстове, които обуславят тези промени.
 
Най-общо промените могат да се систематизират в три групи:
- промени в сроковете за подаване на декларацията и плащането на данъчните задължения;
- промени, свързани с декларирането на авансовите вноски;
- деклариране на нови обстоятелства във връзка с промени в данъчното законодателство от 01.01.2020 г. и 01.01.2021 г.;
- промени, свързани с преобразуването на данъчния финансов резултат.
 
Безспорно най-съществена е промяната в срока за подаване на декларацията. Съгласно действащия от 01.01.2021 г. текст на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година. С годишната данъчна декларация и в същите срокове се подава и годишният отчет за дейността. Дължимият по декларацията корпоративен данък, както и данъкът върху разходите, се внасят в срок до 30 юни на следващата година. Съгласно § 76 от преходните и заключителни разпоредби към ЗИДЗДДС (ДВ бр. 104/ 2020 г.) разпоредбите се прилагат и за годишната данъчна декларация, годишния отчет за дейността и внасянето на съответните данъци за 2020 г. Във връзка с изменението на разпоредбата в електронните услуги на НАП до края на м. февруари не беше налична възможността за попълване на годишната данъчна декларация за 2020 г. На Интернет страницата на приходната агенция не е наличен за изтегляне и формулярът с баркод, може да бъде изтеглен само формулярът на декларацията в Уърд-формат. Електронната услуга е достъпна за използване от 01.03.2021 г., а формулярът с баркод най-вероятно ще бъде публикуван в следващите дни. За разлика от електронната услуга на приходната агенция, Информационна система „Бизнес статистика“ на НСИ работи с пълната си функционалност и годишен отчет за дейността по смисъла на чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката може да бъде попълван и подаван от 00:00 ч. на 01.01.2021 г. Това безспорно е едно съществено облекчение за счетоводителите, особено за тези, които обслужват по-голям брой фирми, тъй като попълването на справките на ГОД отнема немалко време.
 
Във връзка с промяната на сроковете за подаване на годишната данъчна декларация бяха предприети и промени в реда и сроковете за деклариране на авансовите вноски за корпоративен данък. Съгласно променения текст на чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО, в сила от 01.01.2021 г., първоначалното деклариране на месечните и тримесечните авансови вноски се извършва в срок от 1 март до 15 април на текущата година с отделна декларация, тъй като този срок вече не съвпада с крайния срок за подаване на годишната данъчна декларация за предходната година. Съответно във формуляра на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. отпада частта за деклариране на авансови вноски (част Х във формуляра за 2019 г.). Формулярът на декларацията по чл. 87а от ЗКПО за първоначално деклариране на авансови вноски за годината вече е публикуван на Интернет страницата на НАП. Както гласеше и по-ранната неофициална информация от приходната агенция, утвърден е един общ образец на декларация за авансовите вноски, която обхваща както първоначалното деклариране по чл. 87а, така и последващите промени в размера на авансовите вноски на основание чл. 88 от закона. Във формуляра няма съществени изменения по начина на деклариране – в част ІІІ се извършва първоначалното деклариране на авансовите вноски за годината. В част ІV се декларират промените в авансовите вноски в течение на годината по начина, по който това се извършваше и досега в образеца на декларацията по чл. 88 от ЗКПО.
 
Отново във връзка с удължаването на срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и с цел по-добра предвидимост при определяне на данъчните задължения на лицата беше променена и базата за определяне на задължението за извършване на авансови вноски. От 01.01.2021 г. задължението за извършване на авансови вноски, както и видът на вноските – месечни или тримесечни, се определя въз основа размера на нетните приходи от продажби не за предходната година, както беше до сега, а за годината преди предходната. С други думи, задължението за извършване на авансови вноски за 2021 г. се определя от стойността на продажбите на предприятието за 2019 г., а не за 2020 г., но самият размер на авансовата вноска се изчислява както преди, на база прогнозната данъчна печалба за текущата година.
 
В годишната данъчна декларация за 2020 г. е предвидена още една промяна, свързана с деклариране размера на нетните приходи от продажби на някои данъчно задължени лица. В част І, ред 1.1., както и преди, се декларира общият размер на нетните приходи от продажби за предходната година, определен съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството. За тази година обаче в декларацията е въведен и ред 1.1.1 (шифър 0111), в който се декларират нетните приходи от продажби от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък. Този ред засяга данъчно задължените лица, които извършват както дейности, подлежащи на облагане с корпоративен данък, така и дейности, облагаеми с алтернативен данък или необлагаеми дейности - например ЮЛНЦ, извършващи стопанска и нестопанска дейност.
 
В контекста на темата относно промените, свързани с авансовите вноски за корпоративен данък, само накратко ще споменем, че промяната в чл. 89 от ЗКПО, касаеща размера на превишението на корпоративния данък над декларираните авансови вноски за целите на изчисляване на лихвата, се прилага за данъчни периоди след 01.01.2021 г. и не касае годишната данъчна декларация за 2020 г. По тази причина в редове 27.1 и 27.2 (шифри съответно 2710 и 2720) на част V от декларацията все още стоят формулите с коефициент 0,2 съгласно старата редакция на закона.
 
При наличие на надвнесен данък по годишната данъчна декларация в ред 19.2 (шифър 1920) той подлежи на възстановяване по реда на чл. 129 и 130 от ДОПК. В сила от 01.01.2021 г. е приета нова разпоредба – чл. 130а от ДОПК, която урежда процедурата за избор от данъчно задълженото лице, по какъв начин да бъдат използвани надвнесените суми за следващи плащания. В тази връзка в част V на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е създадена нова секция с редове 20.1. и 20.2.
 
При наличие на надвнесен данък лицето има две възможности:
- да поиска ефективно възстановяване на данъка по реда на чл. 129 и 130 от ДОПК - в този случай се маркира „да“ на ред 20.1 (шифър 2010) и се посочва банкова сметка, по която да бъде възстановен данъкът;
- да прехвърли надвнесената сума по данъчно-осигурителната си сметка за погасяване на други налични или бъдещи плащания на публични задължения - в този случай се маркира „да“ на ред 20.2. (шифър 2020), общата сума на надвнесения данък, посочена на ред 19.2 (шифър 1920), се записва в ред 20.2.1. (шифър 2021) и се разпределя по видове данъчни и осигурителни задължения в редове от 20.2.2.1 до 20.2.2.5. (шифър 20221 – 20225).
 
Двете възможности са алтернативни, т.е. недопустимо е да се избере част от сумата да бъде ефективно възстановена, а останалата част да бъде прехвърлена в данъчно-осигурителната сметка. Ако бъде избрана втората възможност, сборът от сумите в редове от 20.2.2.1 до 20.2.2.5 следва да е равен на общата сума на надвнесения данък, посочена в ред 20.2.1. на декларацията.
 
Във връзка с новите разпоредби в ДОПК относно автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни схеми, в сила от 01.07.2020 г., в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. за пръв път се декларира прилагането на такива схеми, като за целта е създадена нова част ХІІ. Когато през данъчната година е прилагана трансгранична данъчна схема с потенциален риск от избягване на данъчно облагане по смисъла на чл. 143я, ал. 7 от ДОПК в този раздел на декларацията се отбелязва „Да” и се попълва уникалният номер на прилаганата схема. Уникалният номер на данъчната схема се издава от НАП или от данъчните органи на друга държава членка на консултант или данъчно задължено лице, които са направили първоначалното разкриване на схемата. Уникалният номер служи за идентификация на данъчната схема във всички държави членки.
 
Последната тема, която ще разгледаме съвсем накратко, са новите моменти при преобразуването на счетоводния финансов резултат за данъчни цели във връзка с промените в данъчното законодателство, в сила от 01.01.2020 г.
 
Когато през 2020 г. данъчно задълженото лице е отчело счетоводни разходи за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура - публична държавна или публична общинска собственост, които не са капитализирани в стойността на актив или не са признати като самостоятелен актив, тези разходи не се признават за данъчни цели съгласно чл. 69а, ал. 1 от ЗКПО и се посочват в увеличение на счетоводния финансов резултат в колона А „Увеличения“, ред 13, шифър 7130. Непризнатите на това основание разходи се третират и се завеждат като самостоятелен данъчен амортизируем актив по реда на чл. 69а, ал. 3 от ЗКПО.
 
Разходите и сумите, с които се преобразува счетоводният финансов резултат в случаите на хибридни несъответствия и на несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция, по реда на чл. 47ж, чл. 47з и чл. 47к от ЗКПО, се посочват в колона А „Увеличения“, ред 14, шифри от 7140 до 7143.
 
Данъчните регулации във връзка с новите разпоредби за „облагане при напускане“ съгласно глава двадесет от ЗКПО, се посочват в колона А „Увеличения“, редове от 15 до 20, шифри от 7150 до 7200, съответно колона Б „Намаления“, редове от 15 до 20, шифри от 8150 до 8200. Това са правилата по чл. 155 – 157 от ЗКПО за данъчно облагане при трансфер на активи, дейности и/или услуги между част от предприятието, разположена в страната и друга част на същото предприятие, разположена извън страната. Разсрочването на дължимия корпоративен данък при напускане по реда на чл. 155г от ЗКПО се декларира в част V, ред от 21 до 25. Тъй като на основание чл. 91а от ЗКПО данъкът, за който се ползва разсрочване по чл. 155г от закона, не участва при определяне на сумата, върху която се дължат лихви при превишение на корпоративния данък над размера на декларираните авансови вноски по чл. 89 от закона, стойността на ред 25 е включена във формулата на редове 27.1 и 27.2 на декларацията.