Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Изменение в счетоводните и данъчни закони в резултат на мерките във връзка с извънредното положение

Христо Досев Отговор, предоставен от
Христо Досев
25 Март 2020 favorite

След като в петък – 20.03.2020 година Народното събрание прие Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, с Указ № 70 от 22.03.2020 година, обнародван в ДВ брой 26 от 22.03.2020 година, Президентът на Република България наложи частично вето и върна закона за ново преразглеждане и обсъждане в Народното събрание. Народните представители реагираха своевременно и на свое заседание, проведено на 23.03.2020 година се съобразиха с ветото на Президента и приеха закона в окончателният му вид, който с Указ № 71 от 23.03.2020 година на Президента бе постановен да се обнародва в Държавен вестник. Ето как в ДВ брой 28 от 24.03.2020 година бе обнародван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година. В настоящата статия няма да разглеждаме всички мерки и законодателни промени, които са взети от законодателния орган като реакция със справянето в извънредното положение. Нашият акцент ще падне основно върху промените, касаещи бизнеса, които се регламентират в приложимото счетоводно и данъчно законодателство.
 
Закон за счетоводството
 
Както обикновено, ще започнем със счетоводния закон, тъй като все още се намираме в процес по годишното счетоводно приключване, който бе нарушен от обявеното на 13.03.2020 година извънредно положение. По начало в Закона за счетоводството не съществува нормативно определен срок, в който предприятията следва да съставят своите ГФО. В същото време подобен краен срок индиректно може да бъде изведен, тъй като в зависимост от своята структура, общото събрание на съдружниците или акционерите, или съответният оправомощен за това орган на предприятията има задължение да приеме ГФО, който в последствие подлежи на публикуване в определените в чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството срокове. Преди въведените със Закона за извънредното положение промени, регламентираните в счетоводния закон крайни срокове за публичност на финансовите отчети срокове бе именно 30 юни. С § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, този краен срок се удължава с три месеца, което означава, че:
- Всички търговци, които по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството имат задължението да заявят за вписване и да представят за обявяване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ своите годишни финансови отчети за 2019 година, ще могат да го сторят в удължения срок до 30 септември 2020 година;
- Всички ЮЛНЦ, които по  реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството имат задължението да заявят за вписване и да представят за обявяване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ своите годишни финансови отчети за 2019 година, ще могат да го сторят в удължения срок до 30 септември 2020 година;
- Всички останали задължени предприятия, които по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството имат задължението да публикуват своите годишни финансови отчети за 2019 година чрез икономическо издание или чрез Интернет, ще могат да го сторят в удължения срок до 30 септември 2020 година.
           
Ще припомним, че самото обявяване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ става посредством подаване на Заявление Г2 (Заявление за обявяване на годишни финансови отчети.). В тази връзка няма да пропуснем да посочим още една новост, станала факт посредством Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2007 година за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, обнародвана в ДВ брой 23 от 14.03.2020 година. Според приетите и обнародвани промени, считано от 14.03.2020 година към заявлението Г2 следва да се приложи нова декларация по образец (Приложение № 3 към чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2007 година за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел), с която законният представител на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел удостоверява приемането от компетентен орган на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността, както и декларира вида на предприятието – микро, малко или средно по смисъла на член 19 от Закона за счетоводството.
 
За онези икономически неактивни предприятия (това задължение не се отнася до бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и еднолични търговци, които не са осъществявали дейност през отчетния период), попадащи в хипотезата на чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, които през 2019 година не са осъществявали дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството[1] , въведения в Закона за счетоводството срок за еднократно деклариране на обстоятелството, че не са осъществявали дейност през предходната година, също се увеличава с три месеца. Това означава, че вместо до 31 март, предприятията по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, които не са осъществявали дейност през 2019 година, ще декларират това обстоятелство с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите в срок до 30 юни 2020 година както следва:
- Всички търговци по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството – в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ;
- Всички юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството – в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ;
- Всички останали задължени лица (това задължение не се отнася до бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и еднолични търговци, които не са осъществявали дейност през отчетния период), тоест предприятията по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството – чрез икономическо издание или чрез интернет.
 
Отново обръщаме внимание на факта, че декларацията за икономическа неактивност по образец, която се подава в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, става посредством подаване на Заявление Г3 (Заявление за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.).
 
С § 42 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, обнародван в ДВ брой 28 от 24.03.2020 година, се предоставя друго облекчение на предприятията, свързани с годишното счетоводно приключване. Става въпрос за полагането на подписите, които съгласно изискванията на чл. 25, ал. 2 от Закона за счетоводството следва да се положат от ръководителя на предприятието и съответно от съставителя на финансовия отчет[2], а когато финансовия отчет подлежат на независим финансов одит, съгласно изискванията на чл. 25, ал. 4 от Закона за счетоводството следва да се положат от регистрираният одитор. С промените в счетоводното законодателство, внесени посредством Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, е предвидената възможността в годишния финансов отчет за 2019 година подписите на съставителя на отчета и съответно на ръководителя на предприятието да бъдат заменени с електронни подписи по смисъла на чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Когато отчитащото се предприятие се е възползвало от тази възможност, то тогава ако годишният му финансов отчет подлежи на независим финансов одит от регистриран одитор, и самият одитор може да подпише финансовия отчет и одиторския доклад посредством използването на електронен подпис, стига в одиторския доклад и в годишния финансов отчет да бъде вписан неговият регистрационен номер от регистъра по чл. 20 от Закона за независимия финансов одит. При тази хипотеза регистрираният одитор няма да поставя своя професионален печат върху финансовия отчет и одиторски доклад.
 
Закон за независимият финансов одит
 
Освен за счетоводителите, със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение се удължават и някои срокове, които важат за одиторите. Така например съобразно § 43 от ПЗР публикуването в Интернет на доклада за прозрачност в съответствие с изискванията на чл. 62, ал. 3 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО), вместо до 30 април, ще може стане с тримесечна отсрочка, а именно в срок до 31 юли 2020 година.
 
В същото време с цели четири месеца се удължава срокът, в който одитните комитети на предприятията от обществен интерес имат задължението по реда на чл. 108, ал. 1, т. 9 от ЗНФО да изготвят и представят пред КПНРО своя доклад за дейността. Така вместо до 31 май 2020 година, одитните комитети ще могат да изпълнят своето задължения по реда на ЗНФО в срок до 30 септември 2020 година.
 
Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
 
Считано от 24 март 2020 година, тоест от деня на обнародване в ДВ на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, данъчно задължените по реда на ЗКПО лица ще получат редица облекчения под формата на удължаване на основните ключови сроковете, предвидени в материалния данъчен закон.
 
На първо място ще споменем, че както срока за счетоводното приключване се удължава с три месеца, така и данъчното приключване се удължава с въпросните три месеца. По силата на § 25, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, крайния срок за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 2 вместо до 31 март, ще може да се подаде в срок до 30 юни 2020 година. В същия срок – 30 юни 2020 година, предприятията декларирали корпоративен данък за довнасяне, след приспадане на авансово внесения данък, ще могат да го внесат по сметка на компетентната ТД на НАП. Имайки предвид, че годишният отчет за дейността (отчета по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката) се подава едновременно с годишната данъчна декларация, това означава, че за данъчно задължените по реда на ЗКПО предприятия, подаването на данните към статистиката също се удължава с въпросните три месеца, като по този начин крайният срок за подаване на годишния отчет за дейността по смисъла на § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО за 2019 година също е регламентиран в срок до 30 юни 2020 година.
 
Съгласно изискванията на чл. 217, ал. 1 от ЗКПО, данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице. След като законово определеният срок за нейното подаване за финансовата 2019 година е удължен до 30 юни 2020 година, то съвсем логично и срокът, в който данъкът върху разходите следва да се внесе в НАП по реда на чл. 217, ал. 2 от ЗКПО, е удължен в срок до 30 юни 2020 година.
 
Онези данъчно задължени по реда на ЗКПО лица, които през 2019 година са осъществявали хазартна дейност по смисъла на Закона за хазарта и които облагат своите доходи от помощни и спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта съгласно Глава тридесет и втора от ЗКПО, следва да знаят, че срокът по чл. 219, ал. 4 от ЗКПО за деклариране на данъка и съответно срокът по чл. 219, ал. 5 от ЗКПО за внасяне на така декларирания данък се удължават от 31 март на 30 юни 2020 година. По същата логика от 31 март на 30 юни 2020 година се измества крайният срок, в който данъкът от приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта, който организаторите на хазартните игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга дължат, следва да се внесе в компетентната ТД на НАП в съответствие с изискванията на чл. 241, ал. 2 от ЗКПО.
 
Когато бюджетните предприятия подлежат на облагане с данък върху приходите за 2019 година по смисъла на чл. 252, ал. 1 от ЗКПО, срокът, в който те следва да декларират дължимия данък, както и срокът по чл. 253, в който данъкът следва да се внесе, се удължават до 30 юни 2020 година.
 
Предприятията, извършващи морско търговско корабоплаване и които имат основание да изберат да се облагат с данък върху дейността от опериране с кораби по реда на Глава тридесет и четвърта от ЗКПО, следва да знаят, че срокът по чл. 259, ал. 2 от ЗКПО, в който следва да подадат годишна данъчна декларация по образец за дължимия за 2019 година данък по тази глава, както и срокът по чл. 260, в който следва да внесат така декларираният данък, се удължават до 30 юни 2020 година.
 
Изключително нова е регламентацията на сроковете, в които следва да се декларират авансовите вноски – месечни и тримесечни, които данъчно задължените лица следва да правят през 2020 година по реда на ЗКПО. Като начало ще обърнем внимание, че няма промяна в подхода на определяна на сумата на авансовите вноски за корпоративен данък, които ще продължат да се правят на база прогнозната данъчна печалба за текущата 2020 година. Новата особеност, въведена посредством § 25, ал. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обнародван в ДВ бр. 28 от 24.03.2020 година, е следната:
- Когато до 23 март 2020 година е подадена годишната данъчна декларация за 2019 година, авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;
- Когато до 15 април 2020 година е подадена годишната данъчна декларация за 2019 година, авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;
- Когато до 15 април 2020 година не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 година, авансовите вноски се декларират до тази дата с годишната данъчна декларация, като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година. Тази декларация се подава от всички лица, неподали до 15 април 2020 година годишна данъчна декларация за 2019 година, чиито нетни приходи от продажби за 2019 година превишават 300 000 лв., а в случай че към тази дата размерът на нетните приходи от продажби не може да бъде определен точно, като вид на авансовите вноски (месечни или тримесечни) в декларацията се посочва видът авансови вноски, които лицето е извършвало през 2019 година. Когато впоследствие, до 30 юни 2020 година, тези лица подават годишната си данъчна декларация за 2019 година, те не попълват повторно частта от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година;
- Както до 15 април 2020 година, така и след тази дата, корекции (намаление или увеличение) на авансовите вноски, декларирани с годишната данъчна декларация за 2019 година, се извършват с декларацията по чл. 88 от ЗКПО;
- Корекциите  на авансовите вноски, извършвани с декларацията по чл. 88 от ЗКПО, се ползват след подаването на декларацията.
 
Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
 
§ 27 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение въвежда нов срок за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 година и съответно за внасяне на дължимия по декларацията данък върху годишната данъчна основа, а именно до 30 юни 2020 година, който ще важи само за следните лица:
1. Физическите лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, но които не са регистрирани като Еднолични търговци,
2. Физическите лица, регистрирани като Еднолични търговци,
3. Физическите лица – регистрирани земеделски стопани, които на основание чл. 29а от ЗДДФЛ са избрали доходът им от стопанска дейност за 2019 година да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, тоест по ред и начин, идентичен с този на Едноличните търговци.
 
За горецитираните три категории физически лица, отстъпката по чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ  в размер на 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 500 лева, при условие че лицата нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията, ще може да се ползва, ако декларацията е подадена и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 май 2020 година.
 
Всички останали физически лица, които имат задължение да подават ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовата 2019 година, следва да го сторят в досега регламентираният срок до 30 април 2020 година. Правото на отстъпката върху данъка за довнасяне от 5 на сто по реда на чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ ще може да се ползва до 31 март, ако данъкът е деклариран и внесен до 31 март 2020 година.
 
Имайки предвид, че срокът за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 година от лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица регистрирани земеделски стопани, избрали да се облагат по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, е удължен до 30 юни 2020 година, то и срокът, в който следва да подадат годишния си отчет за дейността за 2019 година, също е до 30 юни 2020 година.
 
30 юни 2020 година е и крайният срок по чл. 47, ал. 2 от ЗДДФЛ, в който лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица регистрирани земеделски стопани, избрали да се облагат по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, имат задължението да внесат в компетентната ТД на НАП декларираните и дължими от тях данъци върху разходите.
 
Авансовите вноски, които лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица регистрирани земеделски стопани, избрали да се облагат по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, правят по реда на ЗКПО, ще се подчиняват на следните правила:
- Когато данъчно задължените физически лица вече са подали своята годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 23 март 2020 година, тогава те правят авансови вноски съгласно декларираното;
- Когато данъчно задължените физически лица подават своята годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април 2020 година, авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;
- Когато до 30 април 2020 година данъчно задължените физически лица не са подали годишната данъчна декларация за 2019 година, авансовите вноски се декларират до тази дата с годишната данъчна декларация, като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година;
- Както до 30 април 2020 година, така и след тази дата, корекции (намаление или увеличение) на авансовите вноски, декларирани с годишната данъчна декларация за 2019 година, се извършват с декларацията по чл. 88 от ЗКПО;
- Корекциите  на авансовите вноски, извършвани с декларацията по чл. 88 от ЗКПО, се ползват след подаването на декларацията.
           
Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ).

На основание § 26 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, през 2020 година отстъпката от 5 на сто на предплатилите за цялата година данък върху недвижимите имоти или данък върху превозните средства ще се ползва, ако дължимият годишен данък е заплатен в срок до 30 юни 2020 година.

_________________________________________

[1] "Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:
а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
 
[2] физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие

Христо Досев, д.е.с.
 

 
x