Признаване за данъчни цели на разходи за брак на плодове

Бракуване на стоки (материални запаси) се налага, когато стоките са станали негодни за продажба или употреба поради някаква причина, повреда, разваляне, счупване, износване и други. В действащата нормативна уредба в страната няма легална дефиниция за брак на стоки. Съгласно добрите практики, когато стоки (материални запаси), придобити от предприятието с цел последваща продажба, не могат да се използват по предназначение, защото поради определени причини са станали непродаваеми, не могат и по друг начин да донесат икономически изгоди, следва да се бракуват. Бракуваните стоки следва да се отпишат от имуществото на предприятието.

Документирането на информацията относно обстоятелствата за брака на стоки е важна, когато ще се прилага преференциално данъчно третиране.

Счетоводно отчетените разходи за брак имат следното данъчно третиране. Съгласно общото правило на чл. 28, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Изключенията от това правило са дадени в чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, т.е. липсите и брака на материални запаси са признат за данъчни цели счетоводен разход, когато разходите се дължат на:
1. непреодолима сила;
2. технологичен брак или промяна на физико – химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
4. липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект.

Разходът за брак на развалени плодове попада в изключенията от основното правило на ЗКПО и следва да бъде признат разход за данъчни цели.