Подаване на декларация за дължими данъци - чл. 55 ЗДДФл

От 01.01.2013 г. с промени в ДОПК беше въведен нов начин за погасяване на публичните задължения установявани от НАП, по-известен като „единна сметка”. Вече не е достатъчно дадено задължение просто да бъде платено по съответната банкова сметка, определена за погасяването му, необходимо е това задължение първо да съществува като такова в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице. За тази цел беше въведена декларацията за дължими данъци по чл. 55 от ЗДДФЛ (образец 4001), с която се формират определени данъчни задължения.
 

Декларацията се подава за видовете данъци, които са изчерпателно изброени в нея, в сроковете за внасянето им. Тъй като данъците, подлежащи на деклариране от самоосигуряващите се лица по чл. 55 от ЗДДФЛ, се внасят за тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието за което се отнасят, това е и срокът за подаване на декларацията. Следва да обърнем внимание, че самоосигуряващите се лица подават декларацията само за тримесечие и съответно попълват т. 3.2 „Тримесечие”, а попълването на т. 3.3 „Месец” е неправилно. Помесечното подаване на декларацията касае само данъка върху доходите от лихви по депозитни сметки и месечна декларация се подава само в тези случаи. При съществуващата практика на НАП декларацията може да се подава едва след изтичане на тримесечието, за което се отнася, т.е. от първо число на следващия месец. По тази причина, ако задълженото лице внесе дължимия данък преди края на тримесечието, сумата ще остане като надплатена по данъчно-осигурителната му сметка тъй като към момента на плащането няма да е налице данъчно задължение за покриване до подаването на декларацията. Ако междувременно лицето има други вече формирани данъчни задължения, включително и за лихви, внесената сума автоматично ще покрие тях, независимо какво основание е посочено в платежното нареждане. За избягване на грешки и обърквания е препоръчително самоосигуряващите се лица да разполагат с електронен достъп до данъчна и осигурителна информация, достъпна на сайта на НАП в „Електронни услуги” с квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код.
 

Самоосигуряващите се лица подават декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ както за авансовия данък по чл. 43 върху получените възнаграждения, така и в качеството си на платци на доходи, в случаите когато имат задължението да удържат и внасят данък за изплатените от тях възнаграждения. Когато едно и също лице за дадено тримесечие се явява както получател, така и платец на доход подава за периода две отделни декларации. С една декларация не се декларират дължими данъци едновременно и от платец, и от получател на доход. Декларация не се подава когато за дадено тримесечие няма дължими данъци (лицето не е получило и/или изплатило доход; авансовият данък по чл. 43 и 44 е за четвърто тримесечие). Най-честите случаи, в които самоосигуряващите се лица са задължени да удържат, декларират и внасят данък като платци на доходи са за доходи от наем и възнаграждения по граждански договори с изпълнители, които не са самоосигуряващи се лица. В качеството си на платци на доходи самоосигуряващите се лица имат и задължения за предоставяне на информация по чл. 73 и 73а от ЗДДФЛ. Информацията по чл. 73а се подава с декларацията по чл. 55 за четвърто тримесечие. Информацията по чл. 73 се предоставя в срок до 30 април на следващата година чрез попълване на справка по образец и декларацията по чл. 55 не отменя задължението за подаването й.
 

Следва да обърнем внимание, че при извършване само на плащане за авансов данък върху получен доход по чл. 43 от ЗДДФЛ без да е подадена в срок декларация по чл. 55 за него, освен че лицето подлежи на административна санкция, се счита, че авансовият данък не е внесен в срок и на основание чл. 53 ал. 4 от ЗДДФЛ отстъпката от 5% върху годишния данък за довнасяне не може да се ползва, дори и когато останалите условия по ал. 2 или 3 от същия член са изпълнени.