Отписване на вземания и счетоводни записи за отразяването им

При установяване на обективни обстоятелства, че дадено вземане от клиент няма да бъде получено, следва да се признае разход. Вземанията от клиенти са част от текущите активи на предприятието и не бива да се допуска надценяване на активите. Когато може разумно да се заключи, че едно вземане от клиент няма да бъде получено, то следва да се отпише от активите на предприятието без значение от изминалия период от възникването му. Изминалият период от възникването на вземането има отношение към прилагането на чл. 37, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) относно признаването на разходи от отписвания на вземания за данъчни цели.
 
Счетоводните записвания при отписване на вземане от клиент, което не е обезценявано са следните:
 
Дебит с/ка Други разходи                                                          25 750.00
            Кредит с/ка Клиенти                                                                    25 750.00
            ан. с/ка клиент
 
За отразяване на разхода в текущия финансов резултат на предприятието:
 
Дебит с/ка Печалби и загуби от текущата година               25 750.00
            Кредит с/ка Други разходи                                                        25 750.00
 
Възниква въпросът дали трябва да се преобразува счетоводният финансов резултат за целите на данъчното облагане в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната година.
 
Основното правило на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО е, че разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО. Т.е. ако е настъпило някое от обстоятелствата в същата или в предходна година, счетоводно отчетеният разход от отписване на вземания е признат за данъчни цели. Обстоятелството в чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е, че непризнатите за данъчни цели разходи от отписване на вземания се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която изтекат три години за вземанията с тригодишен давностен срок или пет години за вземанията с петгодишен давностен срок, от момента в който вземането е станало изискуемо.

 
Тъй като се отписват вземанията от клиенти, за които не са изминали пет години от момента, в който вземането е станало изискуемо, то разходът няма да бъде признат за данъчни цели на основание чл. 34, ал. 1 от ЗКПО и ще се формира данъчна временна разлика. Наличието на различия между счетоводното законодателство и Закона за корпоративното подоходно облагане обуславят формирането на активи и пасиви по отсрочени данъци. Активите по отсрочени данъци са сумите на данъци от печалбата, възстановими в бъдещи периоди по отношение на намаляеми временни разлики. Те се оценяват по данъчните ставки за периодите, когато се очаква активът да се реализира или пасивът да се уреди. Това се прилага, ако има утвърдени от законодателя занапред данъчни ставки. Да приемем, че данъчната ставка ще бъде 10 на сто.
 
При формиране на актив по отсрочени данъци, счетоводно се отчита като увеличение на счетоводната печалба или намаление на счетоводната загуба:
 
Дебит с/ка Активи по отсрочени данъци                               2 575.00
            Кредит с/ка Печалби и загуби от текущата година             2 575.00
 
При настъпване на обстоятелствата в чл. 37, ал. 1 от ЗКПО, когато непризнатият разход за данъчни цели ще бъде признат (обратно проявление на данъчната временна разлика), се съставя обратната счетоводна статия:
 
Дебит с/ка Печалби и загуби от текущата година               2 575.00
            Кредит с/ка  Активи по отсрочени данъци                           2 575.00

С уважение:

Нормативна рамка:

Счетоводни сметки