Отписване на вземане от 2013 г., непотърсено заради грешка в софтуер

Съгласно параграф 5.3. от Счетоводен стандарт № 18 – Приходи, когато възникне неяснота по събирането на сума, която вече е включена в прихода от продажбата, несъбираемата сума се признава за разход, а не като корекция на сумата на първоначално признатия приход.
           
Сходно на това е записано и в параграф 22 от Международен счетоводен стандарт 18 Приходи: когато възникне несигурност относно събирането на сума, вече включена в прихода, несъбираемата сума или сумата, относно която възстановяването вече не е вероятно, се признава за разход, а не за корекция на сумата на първоначално признатия приход.
           
При установяване на обстоятелства, че дадено вземане от клиент няма да бъде получено, следва да се признае разход. Изминалият период от възникването на вземането има отношение към прилагането на чл. 37, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) относно признаването на разходи от отписвания на вземания за данъчни цели.
           
Когато се отписва вземане, възниква въпросът дали трябва да се преобразува счетоводния финансов резултат за целите на данъчното облагане в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната година.
           
Основното правило на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО е, че разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО. Т.е. ако е настъпило някое от обстоятелствата в същата или в предходна година, счетоводно отчетеният разход от отписване на вземания е признат за данъчни цели.
           
Обстоятелството в чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е, че непризнатите за данъчни цели разходи от отписване на вземания се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която изтекат три години за вземанията с тригодишен давностен срок или пет години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо.
           
Погасителната давност се регламентира от чл. 110 до чл. 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Законът предвижда тригодишна давност за следните вземания: за възнаграждение за труд; за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; за наем, за лихви и за други периодични плащания.
           
Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни, водоснабдителни, газоразпределителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са в категорията на периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. В този смисъл е Тълкувателно Решение № 3 по тълкувателно дело №3/2011 г. на Върховния касационен съд.
           
Отписване на вземането от клиент с падеж 10.02.2013 г. през 2017 г. няма да доведе до преобразуване на финансовия резултат за данъчни цели, защото вземането е погасено по давност. Разходът от отписване на вземането ще бъде признат разход за данъчни цели в годината на отчитането му.

С уважение: