Осчетоводяване на разходи за отваряне на представителство на фирма в Македония

Представителството на търговец не е самостоятелно предприятие и не води отделна счетоводна отчетност. Разходите за издръжката му се отчитат в счетоводството на търговеца както всички други разходи от подобен тип, т.е. разходите на наем като разходи за външни услуги, заплати и осигуровки на персонала като разходи за наети лица и подобни. След отчитане на разходите по икономически елементи и при отчитането им по предназначение вероятно ще е целесъобразно те да се отчитат отделно от другите разходи, например чрез създаване на отделна аналитичност в група 61 или по друг подходящ за предприятието начин, още повече ако дейността на представителството формира място на стопанска дейност в друга държава. В този случай разделното отчитане на приходите и разходите на представителството е наложително, тъй като за целите на подоходното облагане на дейността на място на стопанска дейност в друга държава се вземат предвид приходите и разходите, генерирани от дейността на мястото на стопанска дейност така, както ако то би било отделно и независимо предприятие.
 
За целите на документалната обоснованост на разходите се прилагат общите изисквания на ЗСч (чл. 4 и следващите), както и разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО. Това означава, че за всеки разход следва да е налице първичен счетоводен документ, който да съдържа минимума от реквизити, посочени в чл. 6 от ЗСч. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗСч счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите когато това е предвидено в закон. В общия случай няма изискване за превод на всички счетоводни документи на български език. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ДОПК при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач. Най-често това се случва в рамките на контролно производство (проверка или ревизия), като преводът се изисква писмено с изпращане на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице.
 
За целите на ЗДДС фактурите, издадени на основание чуждо данъчно законодателство, не са данъчни документи по смисъла на ЗДДС и не се включват в дневника за покупките. Ако някои от тези фактури документират доставки, за които съществува задължение за самоначисляване на данък от получателя, например на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за получени услуги, протоколът за самоначиславане на данъка по чл. 117 от ЗДДС се включва в дневника за покупките и дневника за продажбите, но не и фактурата на чуждестранни доставчик.

С уважение:

Срок за подаване на декларации в ТР за ООД, ЕООД, ЕТ и ЗП без дейност

Подаване на Приложение 11 за фирма без дейност