Осчетоводяване на неправилно наислено възнаграждение на лице в болничен

От представената в запитването информация е трудно да се даде еднозначен отговор откъде идва неравнението на сметка 4211 „Възнаграждения на персонала”. Възможно е да се дължи на грешка в изчисленията, на неправилно отразени счетоводни операции и суми или на други причини. За избягване на грешки считаме, че ще е най-уместно да се сторнира изцяло погрешно начисленото възнаграждение и дължимите за него осигурителни вноски и данък и след това да се начислят наново дължимите суми като се вземе предвид и отпускът поради временна неработоспособност на лицето.

За сторниране на погрешно начисленото възнаграждение се съставят същите счетоводни статии както при неговото начисляване, със същите суми, но с обратен знак, т.е. статиите са червено сторно:

➔ за коригиране погрешно начисленото възнаграждение:
Дт с/ка Разходи за възнаграждения на персонала
Кт с/ка Задължения към персонала

➔ за коригиране погрешно начислените осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и данък върху дохода по чл. 42 от ЗДДФЛ:
Дт с/ка Задължения към персонала
Кт с/ка Задължения за вноски за социално осигуряване
Кт с/ка Задължения за вноски за здравно осигуряване
Кт с/ка Задължения за данък върху доходите от трудови правоотношения

➔ за коригиране погрешно начислените разходи за осигурителни вноски за сметка на осигурителя:
Дт с/ка Разходи за социално осигуряване на персонала
Кт с/ка Задължения за вноски за социално осигуряване
Дт с/ка Разходи за здравно осигуряване на персонала
Кт с/ка Задължения за вноски за здравно осигуряване

➔ ако разходите са отнесени по предначзначение следва да се коригира и съответната счетоводна статия:
Дт с/ка от група 61
Кт с/ка Разходи за възнаграждения на персонала
Кт с/ка Разходи за социално осигуряване на персонала
Кт с/ка Разходи за здравно осигуряване на персонала

Ако лицето е работило част от месеца, се начислява полагаемото трудово възнаграждение за съответния брой отработени дни, както и съответстващите на това възнаграждение осигурителни вноски и данък. Счетоводните статии са посочени по-горе, като в този случай сумите са с положителен знак (черни статии).

Когато представеният от лицето болничен лист е за общо заболяване и е първичен, на основание чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване осигурителят дължи обезщетение на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност в размер на 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Това обезщетение представлява осигурителен доход за лицето и за него се дължат осигурителни вноски по общия ред на КСО. На основание чл. 24, ал. 2, т. 14 от ЗДДФЛ изплатените обезщетения и помощи по част първа от Кодекса за социално осигуряване, включително и тези по чл. 40, ал. 5 от КСО, не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения и върху тях не се дължи данък.

➔ за начисляване брутния размер на обезщетението (черна статия):
Дт с/ка Разходи за обезщетения по КСО
Кт с/ка Задължения към персонала

➔ за начисляване на осигурителните вноски за сметка на осигуреното лице върху обезщетението (черна статия):
Дт с/ка Задължения към персонала
Кт с/ка Задължения за вноски за социално осигуряване
Кт с/ка Задължения за вноски за здравно осигуряване

➔ за начисляване на разходите за осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху обезщетението (черна статия):
Дт с/ка Разходи за социално осигуряване на персонала
Кт с/ка Задължения за вноски за социално осигуряване
Дт с/ка Разходи за здравно осигуряване на персонала
Кт с/ка Задължения за вноски за здравно осигуряване

Бихме желали да напомним, че осигурителният доход на лицето, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за отработената част от месеца и за първите три дни от временната неработоспособност, не може да бъде по-нисък от минималния осигурителен доход за съответната квалификационна група професии на лицето и основната икономическа дейност на работодателя за месеца, определен съгласно приложение 1 от ЗБДОО и преизчислен пропорционално на съответния брой дни в осигуряване. В тази посока най-често възникват обърквания при изчисляване осигурителния доход на работници и служители в отпуск поради временна неработоспособност, когато брутното им трудово възнаграждение е близко до минималния осигурителен доход. В тези случаи при начисляване и изплащане на обезщетение за първите три дни от временната неработоспособност в размер на 70% от среднодневното брутно трудово възнаграждение, общият размер на осигурителния доход на лицето за отработените дни и дните с обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО може да падне под размера на минималния осигурителен доход, изчислен пропорционално на съответния брой дни и осигурителни вноски следва да се внесат върху минималния размер на осигурителния доход. Този начин за изчисляване на осигурителния доход на лицето не променя брутния размер на дължимото обезщетение, но от него се приспада фактическият размер на осигурителните вноски, дължими върху по-висок осигурителен доход.

Пример: Лице е наето на пълно работно време и за месеца е отработило 5 работни дни, а останалите е в отпуск за временна неработоспособност, като за първите три дни се дължи обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО. Месецът е с общо 20 работни дни, брутното трудово възнаграждение на лицето е 520,00 лв, а минималният осигурителен доход за съответната група професии за основната дейност на работодателя за месеца е 500,00 лв.

➔ изчисляване на дължимото възнаграждение за отработеното време:
520,00 лв : 20 р.д. общо за месеца * 5 отработени дни = 130,00 лв.

➔ изчисляване на дължимото обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО:
520,00 лв : 20 р.д общо за месеца * 3 дни * 70% = 54,60 лв.

➔ общ размер на сумите, върху които се дължат осигурителни вноски:
130,00 лв. + 54,60 лв. = 184,62 лв.
минимален осигурителен доход на лицето за месеца:
500,00 лв : 20 р.д. общо за месеца * 8 работни дни = 200,00 лв.

В случая осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване са дължими върху сумата от 200,00 лв., представляваща минималния размер на осигурителния доход за месеца. При изчисляване на нетната сума за изплащане на лицето от 184,62 лв. следва да се извади размерът на осигурителните вноски за сметка на осигуреното лице, изчислени върху 200,00 лв., както и авансовият данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, изчислен върху 130,00 лв., след приспадане на общия размер на осигурителните вноски за сметка на работника.

На основание чл. 40, ал. 1 т. 5 от Закона за здравното осигуряване, за лицата в отпуск поради временна неработоспособност се дължат здравноосигурителни вноски за дните в отпуск на това основание, които са извън периода, за който е изплатено обезщетение от работодателя на основание чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, т.е. това е периодът от четвъртия ден на временната неработоспособност до края й. Осигурителните вноски са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската. Внасят се върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За 2016 г., съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2, буква „а” и ал. 3 от ЗБДОО, месечният размер на осигурителния доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски на това основание е 420 лв. При ситуацията и цифрите, посочени в горния пример, размерът на здравноосигурителната вноска ще се изчисли както следва:

➔ период, за който е дължима здравноосигурителна вноска за месеца, на основание чл. 40, ал. 1 т. 5 от ЗЗО:
20 р.д. общо за месеца – 5 отработени дни – 3 дни с обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО = 12 дни

➔ осигурителен доход, върху който се дължи здравната осигуровка за месеца:
420,00 лв : 20 р.д. общо за месеца * 12 дни = 252,00 лв.

➔ изчисляване размера на здравноосигурителната вноска:
252,00 лв * 4,8% = 12,10 лв.

Обръщаме внимание, че посоченият начин за изчисляване на здравноосигурителните вноски, дължими от работодателя за периодите на временна неработоспособност, не зависи от работното време на лицето. Следователно, при отпуск за временна неработоспособност на работник, работещ на пълно работно време 8 часа дневно и на работник, назначен на непълно работно време, например 2 часа дневно, ще бъде дължима една и съща сума за един и същ период от време. В някои случаи, особено при работници и служители с по-ниски възнаграждения, назначени на непълно работно време, здравноосигурителните вноски, дължими за периодите на временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 т. 5 от ЗЗО, могат да бъдат в по-висок размер от вноските, които биха били дължими за съответното лице, ако в този период то е било на работа.

➔ за начисляване на разхода за здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя по чл. 40, ал. 1 т. 5 от Закона за здравното осигуряване:
Дт с/ка Разходи за здравно осигуряване на персонала
Кт с/ка Задължения за вноски за здравно осигуряване

С уважение:

- ЗДДФЛ
- КСО

Вижте КСО тук >>>

Вижте промените в КСО тук >>>

 - Разходи за възнаграждения на персонала

- Задължения към персонала

- Задължения за вноски за социално осигуряване

- Задължения за вноски за здравно осигуряване

- Задължения за данък върху доходите от трудови правоотношения

- Разходи за социално осигуряване на персонала

- Разходи за здравно осигуряване на персонала

с/ка от група 61

- Разходи за обезщетения по КСО