Определяне на формиран облагаем доход по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ - за кои лица

Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Съгласно чл. 2 от ТЗ не се смятат за търговци:

1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;

2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ТЗ, т.е. предмета и обема на дейността изисква неговите дела да се водят по търговски начин;

3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ не попадат в изискванията на Закона за счетоводството за осъществяване на счетоводно записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им, тъй като законът урежда изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията (т.е. търговците по смисъла на ТЗ).

Законодателят е фиксирал различен размер на нормативно признатите разходи при определяне на благаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, изхождайки от спецификите на съответната дейност:

• за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност – 60 на сто ;

• за доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство – 40 на сто;

• авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители – 40 на сто;

• доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси – 40 на сто;

• за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения – 25 на сто.

 

Във връзка с прилагане на разпоредбата, понятията "упражняване на занаят", "упражняване на свободна професия" и "извънтрудови правоотношения" са дефинирани в §1, т. 28, 29 и 30 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Упражняване на занаят е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е регистрирано като едноличен търговец. Лицата, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Извънтрудови правоотношения са правоотношенията извън тези определени като трудови правоотношения, упражняване на занаят или упражняване на свободна професия, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.

Посоченото условие в горните определения лицето да не е регистрирано като едноличен търговец, има отношение към съответния занаят, свободна професия или дейност по извънтрудово правоотношение.

Според търговското право, едноличен търговец е само определена от закона правоспособност на физическото лице, която се добива с факта на регистрация в търговския регистър. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец. Осъществените сделки го определят като търговец.

Пример:

Физическо лице - едноличен търговец извършва през течение на годината чрез търговското си предприятие дейност по предоставяне на счетоводни услуги и успоредно с това предоставя същите услуги по граждански договори като физическо лице. В този случай, лицето следва да отчита доходите от стопанската си дейност изцяло по реда на глава пета, раздел II от ЗДДФЛ.

Пример:

Физическо лице - едноличен търговец извършва през течение на годината чрез търговското си предприятие дейност по предоставяне на счетоводни услуги и успоредно с това е придобило доход за извършени счетоводни експертизи, в качеството му на вещо лице по Закона за съдебната власт. В този случай, данъчната основа за придобитите от лицето доходи в качеството му на вещо лице ще се определи по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ.

Пример:

Физическо лице - регистрирано като едноличен търговец, през течение на годината не извършва дейност чрез търговското си предприятие. През същата година лицето работи по трудов договор и е придобило доходи от извънтрудови правоотношения. Във връзка с данъчното третиране на доходите от извънтрудови правоотношения следва да се прецени характерът на извършваните услуги и доколко същите могат да се квалифицират като търговски сделки.

Ако услугите имат случаен, несистематичен характер, т.е. ако не се осъществяват по занятие, доходите / възнагражденията за тези услуги, следва да се облагат по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. Аналогично, ако физическото лице е придобило доходи от упражняване на занаят или професионална дейност, допустимо е същите да се облагат по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, доколкото дейността не може да се определи като дейност на предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин.