Определяне на амортизационната политика

Във връзка с определянето на разходите за амортизация на амортизируемите дълготрайни активи, в счетоводната политика на предприятието следва да се определи полезния живот (срокът на годност) по видове активи. По този начин предприятията ще пренасят като текущ разход част от първоначалната стойност на своите ДМА/ДНМА.
 

Например съобразно вижданията на ръководството и разбиранията за своя бизнес и инвестиции, отчитащото се предприятие е оповестило в своята счетоводна политика следния полезен срок на годност по групи активи както следва:

• Сгради - Полезен срок на годност – 60 години;

• Машини и оборудване - Полезен срок на годност – 12 години;

• Компютри и периферия - Полезен срок на годност – 3 години;

• Автомобили - Полезен срок на годност – 8 години;

• Всички други ДМА - Полезен срок на годност – 5 години;

• Счетоводен софтуер - Полезен срок на годност – 3 години.

 

• Не по маловажно е в счетоводната политика да бъде определен и самия метод на амортизация. Най-разпространен за отчитащите се предприятия е  линейния метод, при който разхода за амортизацията се разпределя пропорционално на периодите, които обхващат предполагаемия (а не действителния) срок на годност на амортизируемия актив.
 

Обръщаме внимание на факта, че когато предприятието може да определи ползата от употребата на активите в рамките на срока на годност, приложимия за целта национален счетоводен стандарт СС 4 – „Отчитане на амортизациите” обръща внимание, че по-удачно ще бъде предприятията да прилагат (т.е. да утвърдят в счетоводната си политика) нелинейни методи на амортизация.

Според счетоводния стандарт те биват намаляващи или увеличаващи в зависимост дали по преценка на предприятието ползите от актива в началото на срока на ползване ще превишават ползите от актива в края на неговия срок на годност или обратното.
 

В тази връзка в приложимият за целта СС 4 – „Отчитане на амортизациите” са дадени следните примери на нелинейни методи на амортизация:

Намаляващи нелинейни методи са:

- методът на намаляващия се остатък;

- методът на равномерното намаляване;

- методът на намаляващата се сума на числата;

- методът на неравномерното намаляване.

Увеличаващи нелинейни методи са:

- методът на равномерното увеличаване;

- методът на увеличаващата се сума на числата;

- методът на неравномерното увеличаване.

 

Един типичен пример за използване на нелинеен метод на амортизация е този, при който стойността на закупения актив се амортизира на база на предполагаемия срок на годност, изразен чрез натурални измерители. Т.е. за една машина това може да бъде брой произведени изделия, а за един автомобил може да бъде определен от ръководството на предприятието изминат пробег.

 

• Според параграф 6.1. от приложимият СС – 4, начисляването на счетоводните амортизации започват от месеца, следващ месеца, в който актива е придобит или въведен в употреба. Ето защо в счетоводната си политика всяко едно предприятие трябва да регламентира началната дата на начисляване на амортизациите на своите дълготрайни активи – дали ще е датата на придобиване, или по-късната дата на въвеждане в употреба на придобитият актив.

 

• За отчитане на своите амортизируеми активи, предприятията следва да регламентират в своята счетоводна политика прага на същественост за определяне на остатъчната стойност на амортизируемите активи. На база на своя опит и управленски виждания, ръководството на предприятието например може да определи, че остатъчна стойност на ДМА ще се определя и същата няма да подлежи на амортизиране съгласно принципните постановки на СС – 4, ако предполагаемата стойност, която предприятието очаква да получи от амортизируем актив при изтичането на срока му на годност след извеждането му от употреба превишава 2% от първоначалната отчетна стойност на придобитият дълготраен актив. В останалите случаи, когато остатъчната стойност се очаква да бъде под 2% от първоначалната отчетна стойност, в съответствие с параграф 4.2. от СС – 4, същата се пренебрегва и не се взема предвид при определяне на амортизируемата стойност на съответния ДМА/ДНМА.

автор: Христо Досев д.е.с.