Оформяне на прехвърляне на парични средства към съдружник в ООД

Прехвърлената сума би могла да се третира като договор за съхранение на средства, ако са налице подходящи условия, свързани с управление на дадена група предприятия, обикновено холдингово дружество и дъщерни предприятия. С този тип организация на паричните средства се постига по-добро управление, оптимизация на разходите и търсене на възможности за инвестиране и по-висока доходност. Банките също предлагат т.нар. "cash pooling", обединяване на средствата от няколко вторични сметки на отделни предприятия, които се прехвърлят автоматично в  една първична парична сметка.

 

Ако във Вашата ситуация не става въпрос за управление на средствата на няколко дружества или ако не става въпрос за организация чрез банка, Вие пак можете да конституирате взаимоотношенията между двете дружества чрез договор за съхранение на средства, но счетоводните стандарти ни карат да приложим принципа на съдържанието пред формата и в крайна сметка да стигнем до извода, че едното дружество предоставя средства на другото дружество за определен (или неопределен срок) срещу възнаграждение и ще стигнем до счетоводно третиране аналогично на заем.

 

Закон за счетоводството, чл. 26, ал. (1), т.8 „предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната форма"

 

Ако се оформи като заем, възниква практическият въпрос какъв пазарен лихвен процент да се приложи. За тази цел една чудесна отправна точка би могла да бъде запитване към банката, с която дружеството - приемател на паричните средства има взаимоотношения,  при какви условия би могло да получи заем от банката със сходна срочност, предполагам краткосрочна или средносрочна.

 

Друг вариант е да се използва лихвената статистика на БНБ, но спрямо публикуваните лихвени проценти трябва да се приложат конкретни допускания свързани с лихвена премия, съобразена с рисковия профил на дружеството получател на средствата. Ако допуснем, че става въпрос за две български дружества, би трябвало за едното дружество да се отчете лихвен приход, а за другото лихвен разход и при равни други условия (без да отчитаме ефекта от евентуално прилагане на режима на слабата капитализация във връзка с разходи за лихви съгласно ЗКПО в дружеството – получател на средствата) не би трябвало да има такова значение каква лихва е определена.  

 

Ако решите да определяте лихвения процент на базата на таксата за съхранение на средствата, би трябвало да добавите към този процент и други икономически съображения, свързани с рисковия профил на дружеството – приемател на паричните средства, доколко съществува риска от събираемост на сумата, т.е. изплащането на паричните средства обратно на собственика и отново анализът следва да е в контекста на пазарни условия и лихвени проценти. 

С уважение:

Още за ЗСч:

Нормативна рамка

ЗКПО

ЗСч