Облагане и неговата неутралност при прехвърляне предприятието на едноличен търговец по ЗДДФЛ

Защо авторът смята, че данъчното облагане на дохода, придобит от прехвърляне на предприятие на ЕТ по чл. 15 от ТЗ, не е в достатъчна степен справедлив и неутрален по отношение на данъкоплатците? 

Защото на практика един и същ краен икономически резултат, какъвто е прехвърлянето (продажбата на нетните активи) и осребряването на вложения от физическото лице капитал в развитието на бизнеса му, се облага по два различни начина и с две различни ставки, предвидени в ЗДДФЛ, като размера на ставката зависи единствено от едно несъществено действие, нямащо никакво отношение към крайния резултат от сделката с предприятието на ЕТ. Това действие е заличаването или незаличаването на фирмата на ЕТ, която фирма след сделката по отчуждението на предприятието, което според чл.15 от ТЗ е цялата съвкупност от права и задължения и фактически отношения на бизнеса на ФЛ, е само едно наименование, което е в невъзможност да осъществява стопанска дейност предвид и последното решение собственика да се освободи от нетните си активи и да ги превърне в парични позиции. Това се потвърждава и от практиката, където в изключително редки случаи се запазва фирмата (или части от нея), когато тя е знакова за бизнеса на отчужденото предприятие на ЕТ, като това обикновено става като опция в договора за прехвърлянето по чл. 15 от ТЗ и увеличава договорената цена на предприятието под формата на добра търговска репутация.

За да илюстрирам разликата в данъка ще представя следния пример:

ЕТ ”Х” е реализирал доход от стопанска дейност в течение на годината 60 000лв. В същото време е прехвърлил предприятието си без да заличава фирмата, като е реализирал доход (положителен финансов резултат) от прехвърлянето - 20 000 лв. При такава ситуация той следва да плати данък в размер на 12 000 лв. (което е (60 000+20 000) х 15%) според чл. 48, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗДДФЛ. При прехвърляне на ЕТ със заличаване на фирмата при същите параметри на сделката, то той следва да плати 11 000 лв., което е (60 000 х 15%) във връзка с чл. 26, ал.1 + (20 000 х 10%) във връзка с чл. 33, ал.11 от ЗДДФЛ. Както виждате, разликата в сумата на данъка е 1 000 лв. в полза на прехвърлителя на ЕТ, който е поискал и заличаване на фирмата от ТР.

Ситуацията обаче става още по-интересна, ако разгледаме същия пример, само че вместо 20 000 лв. положителен финансов резултат от сделката по прехвърлянето на предприятието на ЕТ, прехвърлителят е инкасирал 20 000 лв. отрицателен такъв. Тогава резултатите биха били:
а) без заличаване на фирмата – 6 000лв., което е [60 000+(-20 000)] х 15% по чл. 48, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ.
б) със заличаване на фирмата – 9 000лв., което идва от 60 000 лв. х 15% по чл. 48, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ плюс 0 от чл. 48, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 11 от ЗДДФЛ (тъй като в случая няма доход, по-скоро той е отрицателен, и законът не предвижда облагане). Както виждате, разликата в сумата на данъка този път е 3 000 лв. в полза на прехвърлителя на ЕТ, който обаче не е поискал и заличаване на фирмата от ТР.

Да не пропуснем и една от най-логичните и възможни ситуации - голяма загуба от дейността през годината, поради която причина собственикът на ЕТ решава да прекрати дейността му чрез прехвърляне на предприятието. За онагледяване вземам данните от първия  пример, като замествам 60 000 лв. доход от дейността на търговеца със 60 000 лв. загуба. Изчисленията са:
а) без заличаване на фирмата – 0 лв. данък (- 60 000 + 20 000) х 15%.
б) със заличаване на фирмата - 2 000лв., което е от 0 лв. по чл. 48, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. плюс 2 000лв (20 000 х 10%) от чл. 48, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 11 от ЗДДФЛ.

От приведените до тук примери, които биха се срещали най-често (но не изчерпват всички възможни ситуации) при реализиран доход по някое от възможните две направления от дейност и от продажба на собственост на ЕТ се вижда, че в зависимост от ситуацията плащаният данък не е неутрален и е възможна значителната му манипулация в рамките на закона, разбира се, от данъчно задължени лица с добри познания по закона или при наемането на експерти или данъчни консултанти, като крайният икономически резултат, както казахме, е идентичен или абсолютно еднакъв.