Новият закон за счетоводството от 2016 г.
Отговор, предоставен отпроф. д-р Стоян Дурин
І. Обща характеристика
Поредният Закон за счетоводството (четвъртият в историята на страната) е вече факт, приет от парламента, обнародван в ДВ брой 95 от 08.12.2015 година и в сила от 01.01.2016 година с изключение на членове 48 – 52, които влизат в сила от 01.01.2017 година.
Законът за счетоводството урежда много въпроси, свързани с функционирането на счетоводната система в предприятията. Отделено е място на:
1. Организацията и съдържанието на текущото счетоводно отчитане;
2. Приложимата счетоводна база;
3. Правомощията на ръководителя на предприятието;
4. Изискванията към съставителите на финансовите отчети;
5. Категориите и групите предприятия;
6. Изисквания към финансовите отчети;
7. Приложимост на независимия финансов одит;
8. Съдържанието на годишните доклади на предприятията.
Организацията на текущото счетоводно отчитане е от съществено значение за дейността на всяко предприятие. По тази причина в Закона е отделено място на законови изисквания за отчитане на стопанските операции чрез способа на двустранното счетоводно записване с изключение на едноличните търговци с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период до 50 000 лева, които по тяхно желание могат да прилагат едностранно счетоводно записване. Съществен момент за счетоводната система е въпросът за документална обоснованост на стопанските операции чрез съставяне на съответните счетоводни документи – първични, вторични и регистри. И по този повод в Закона е отделено подобаващо място за счетоводните документи, които засягат само дейността на предприятието или засягат и дейността на други предприятия. Важното е добре да се знае, че поправки и добавки в счетоводните документи не могат да се правят.
Организацията на текущото счетоводно отчитане ще се регулира и чрез прилаганата счетоводна база или по-точно използването на счетоводните стандарти – а те са Международните счетоводни стандарти или Националните счетоводни стандарти. Последните ще бъдат приети от Министерския съвет и ще се обнародват в „Държавен вестник“. Ще очакваме по-скоро да бъдат утвърдени, за да може да се организира тяхното прилагане и да се направят евентуално промени в прилаганите счетоводни политики на предприятията за 2016 година.
Отделено е място в Закона за счетоводството за реда за съхраняване на счетоводната информация, както и за инвентаризация на активите и пасивите на предприятията. Счетоводната информация ще се съхранява на хартиен и/или технически носител в срокове, регламентирани в раздел ІІІ на Глава първа на Закона.
В Закона за счетоводството са регламентирани правомощията на министъра на финансите относно правилното функциониране на счетоводните системи на предприятията в страната.
В чл. 16 на Закона за счетоводството са регламентирани подробно правата и задълженията на ръководителя на предприятието за доброто функциониране на счетоводството в ръководеното от него предприятие. Важното е тези функции да се реализират своевременно.
Съществено значение за добрата организация на счетоводството в предприятието имат съставителите на финансовите отчети. Съгласно чл. 18 от Закона за счетоводството добре са посочени изискванията на които трябва да отговаря всеки съставител на финансови отчети. Съставителите на финансовите отчети са физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение, или счетоводни предприятия. Изключение от това изискване се отнася до финансовите отчети на едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване, както и за микропредприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период.
Предприятията осъществяват счетоводството при спазване на посочените в чл. 26 от Закона за счетоводството или в съответствие с принципите и изискванията на Международните счетоводни стандарти, когато счетоводната база на предприятието са Международните счетоводни стандарти.
Всички съставители на финансовите отчети трябва да имат висше или средно икономическо образование или да са преподаватели по счетоводство и контрол и да имат стаж по специалността в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол.
Основно изискване към съставителите на финансовите отчети е да не са осъждани за престъпления от общ характер по глава пета и по глава шеста, раздел І от Особената част на Наказателния кодекс.
ІІ. Финансови отчети
Предприятията съставят:
☑ Годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период;
☑ Консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период, когато предприятието майка е дружество по дял трети на част втора от Търговския закон;
☑ Междинни финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от един отчетен период, когато това се изисква от закон или по решение на ръководителя на предприятието.
Предприятията съставят финансови отчети съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Годишният финансов отчет за всички предприятия включва най-малко: Счетоводен баланс, Отчет за приходите и разходите и Приложение.
Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надвишава 200 000 лева и не подлежат на независим финансов одит, може да се състои само от Отчет за приходите и разходите.
Годишният финансов отчет на микропредприятията, без инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, може да се състои само от съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите по раздели.
Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и приложение.
Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти.
Консолидиран финансов отчет се съставя от предприятие майка по правилата и изискванията на приложимите Национални счетоводни стандарти или на Международни счетоводни стандарти
Формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовия отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти. Важното е да се има предвид, че годишните финансови отчети трябва да дават вярна и честна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал.
Финансовите отчети се съставят на български език, с арабски цифри и в хиляди левове.
Във финансовите отчети се посочват:
♢ Наименованието на предприятието, правната му форма, седалище и адрес на управление, както и информация, ако предприятието е прекратено;
♢ Регистърът, в който предприятието е вписано, и регистрационният му номер от този регистър;
♢ Друга информация, изисквана от този или друг закон и приложимите счетоводни стандарти.
Финансовите отчети се подписват от:
♦ Ръководителя на предприятието;
♦ Физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие.
Върху финансовите отчети се поставят печати на предприятието и на счетоводното предприятие.
Позициите на финансовите отчети се признават и оценяват в съответствие със следните принципи: действащо предприятие, последователност на представянето и сравнителна информация, предпазливост, начисляване, независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс, същественост, компенсиране, предимство на съдържанието пред фирмата.
Позициите на финансовите отчети се оценяват по цена на придобиване, която може да е покупна цена или себестойност или по друг подход, когато това се изисква в приложимите счетоводни стандарти.
Годишните финансови отчети се приемат от общото събрание на съдружниците или акционерите, или от съответния орган, след което те се публикуват в срок до 30 юни на следващата година.
ІII. Приложима счетоводна база
Приложимата счетоводна база са Международните счетоводни стандарти и Националните счетоводни стандарти.
На база на Международните счетоводни стандарти се съставят годишните финансови отчети на предприятията от обществен интерес.
На база на Националните счетоводни стандарти се съставят годишните финансови отчети на микропредприятията, малките, средните и големите предприятия. Тези предприятия могат да използват и международните счетоводни стандарти за приложима счетоводна база.
Консолидираните и междинните финансови отчети се съставят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се съставя годишният финансов отчет на предприятието, което съставя консолидирания или междинния финансов отчет.
Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на база на национален счетоводен стандарт.
Предприятията – юридически лица с нестопанска цел, съставят годишните си финансови отчети на база на национален счетоводен стандарт.
Националните счетоводни стандарти се приемат от Министерския съвет и се обнародват в „Държавен вестник“.
Предприятия от обществен интерес са:
а) предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз;
б) кредитни институции;
в) застрахователи и презастрахователи;
г) пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове;
д) инвестиционни посредници, които са големи предприятия по Закона за счетоводството;
е) колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които са големи предприятия по Закона за счетоводството;
ж) финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по Закона за счетоводството;
з) „Холдинг български държавни железници“ – ЕАД и дъщерните му предприятия;
и) Национална компания „Железопътна инфраструктура“;
к) търговски дружества, чиято основна дейност е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия и които са големи предприятия по Закона за счетоводството;
л) търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ и които са големи предприятия по закона за счетоводството;
м) търговски дружества, чиято основна дейност е да предоставят водоснабдителни и канализационни услуги.
IV. Независим финансов одит
На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети (индивидуални и консолидирани) на:
1. Малките предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели: балансова стойност на активите – 2 000 хил. лева, нетни приходи от продажби – 4 000 хил. лева, средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
2. Средните и големите предприятия.
3. Предприятията от обществен интерес.
4. Средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес.
5. Акционерните дружества и командитните дружества с акции, с изключение на случаите, когато дружествата не са осъществявали дейност през отчетния период.
6. Предприятия, за които това изискване е установено със закон.
7. Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на обществено полезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели: балансова стойност на активите към 31 декември – 1 мил. лева, размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година – 2 мил. лева, обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 мил. лева;
8. Юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на обществено полезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс.
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес в пояснителните приложения оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставени от регистрираните одитори, по отделно за: независим финансов одит, данъчни консултации и други услуги, несвързани с одита.
Регистрираните одитори в одиторските доклади задължително изразяват становище:
✓ Съответства ли докладът за дейността на финансовите отчети за същия отчетен период;
✓ Изготвен ли е докладът за дейността в съответствие с приложимите законови изисквания и заявяват дали в резултат на придобитото познаване и разбиране на дейността на предприятието и обстановката, в която то работи, са установени случаи на съществено невярно представяне в доклада за дейността и посочват характера на невярното представяне;
✓ В декларацията за корпоративно управление представена ли е изискваната от съответните нормативни актове информация;
✓ Представена ли е нефинансовата декларация и дали декларацията е изготвена в съответствие с този закон;
✓ Представен ли е доклад за плащанията към правителствата и дали докладът е изготвен в съответствие с изискванията на този закон.
V. Годишни доклади
Предприятието съставя годишен доклад за дейността, доклад за плащания към правителства и нефинансова декларация. Когато предприятие майка съставя консолидиран годишен финансов отчет, то съставя и консолидиран доклад за дейността, консолидиран доклад за плащания към правителства и консолидирана нефинансова декларация.
Годишният доклад за дейността трябва да съдържа най-малко следната информация:
1. Обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено.
2. Анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях.
3. Всички важни събития, които са настъпили след 31 декември.
4. Вероятно бъдещо развитие на предприятието.
5. Действия в областта на научноизследователската и развойната дейност.
6. Информация за придобиване на собствени акции, изисквана по ред на чл. 187д от Търговския закон.
7. Наличие на клонове на предприятието.
8. Използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват и:
⚬ целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането;
⚬ експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.
Предприятията от обществен интерес включват в доклада си за дейността декларация за корпоративно управление съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Декларацията може да бъде представена като отделен доклад, заедно с доклада за дейността или като документ, който е обществено достъпен на интернет страницата на предприятието.
Микропредприятията, малките и средните предприятия могат да не включват в доклада за дейността нефинансова информация.
Доклад за плащания към правителства се изготвя от големите предприятия и предприятията от обществен интерес, които извършват дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори. Този доклад се изготвя едновременно с годишния доклад за дейността на съответното предприятие.
Годишният доклад за плащанията към правителства съдържа следната информация за съответния отчетен период:
1. Общият размер на извършените плащания към всяко правителство.
2. Общият размер на всеки от видовете плащания, извършени към всяко правителство, както следва:
а) права върху продукцията;
б) данъци върху печалбата и данъци върху доходите; не се оповестява платеният данък върху добавената стойност, акциз и данък върху доходите на физическите лица;
в) авторски, лицензионни и сродни на тях права;
г) дивиденти;
д) бонуси за подписване на договор, откриване и производство;
е) лицензионни такси, наеми, такси за регистрация и други възнаграждения за лицензии и концесии;
ж) плащания за инфраструктурни подобрения;
з) общият размер на плащанията по всеки проект по отделно, както и общия размер на видовете плащания по т. 2 за всеки проект, когато предприятието е извършило плащания по няколко проекта на едно и също лице, представляващо правителство по смисъла на закона, оповестяването може да бъде по лица, а не по проекти.
Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя от дъщерно предприятие, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. Предприятието майка се регулира от законодателството на държава – членка на Европейския съюз.
2. Плащаният към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвен от предприятието майка.
Годишен доклад за плащания към правителства не се изготвя, в случай че за един отчетен период е извършено еднократно плащане или поредица от свързани плащания в размер до 195 600 лева. В годишния доклад за плащания към правителства не се включват плащания по проекти на стойност до 195 600 лева. Плащанията в натура се отчитат по стойност и, ако е възможно, по обем. Докладът съдържа обяснителни бележки за начина на изчисляване на стойността им.
Годишният доклад за плащанията към правителствата отразяват същността, а не формата на съответните плащания или дейности. Плащанията и дейностите не могат да се разделят или обединяват с цел отклонение от прилагането на Закона за счетоводството.
След 01. 01. 2017 година предприятията ще изготвят и нефинасова декларация. Тази декларация ще съдържа описание на политиките на предприятията по отношение на дейностите им в областта на екологията, социалните въпроси и тези, свързани с персонала, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството по половете в ръководните органи на предприятията – брой на мъже и жени, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия.
Нефинансовата декларация ще включва:
1. Кратко описание на бизнес модела на предприятието – цел, стратегия, организационна структура, инфраструктура, продукти, следвани политики по отношение на основните и спомагателните дейности на предприятието и други.
2. Описание на политиките, които предприятието е приело и следва по отношение екологичните и социалните въпроси, включително дейностите, които е извършило през отчетния период, и резултатите от тях.
3. Целите, рисковете и задачите, които предстоят по отношение на екологичните и социалните политики, включително описание на такива дейности, които биха довели до неблагоприятно въздействие върху екологията, персонала или други социални въпроси;
4. Описание на основните показатели за резултатите от дейностите, свързани с екологичните и социалните въпроси.
Предприятията могат да не публикуват информация за предстоящи промени в политиките си, свързани с екологичните и социалните въпроси, които са в процес на договаряне. Ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието трябва да представят аргументирано становище за причините, по които информацията не е публикувана.
Предприятията са изпълнили задължението за изготвяне на нефинансова декларация, когато:
1. В доклада за дейността са включени информация и анализ по въпроси, свързани с екологията и персонала.
2. Е изготвен отделен доклад за информацията, изисквана за нефинансовата декларация, при условие че този доклад:
а) се публикува заедно с доклада за дейността;
б) е общественодостъпен в срок до 30 юни на следващата година на Интернет страницата на предприятието, като това обстоятелство се посочва в доклада за дейността.
VІ. Бюджетни предприятия
Бюджетните предприятия осъществяват счетоводството си в съответствие с изискванията на глава Петнадесета от Закона за публичните финанси.
Министърът на финансите по отношение на бюджетните предприятия:
а) определя формата, структурата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети;
б) може да определя условия и ред за отчитането на определени стопански операции, активи и пасиви, както и условията и реда за документиране, форма и реквизити на счетоводните документи;
в) може да определя срокове за извършване на инвентаризация, различни от посочените в Закона за счетоводството;
г) може да определя допълнителни изисквания към лицата, които съставят финансови отчети.
VІІ. Други постановки
В Закона за счетоводството подробно са посочени административно-наказателните разпоредби при неспазване на отделните позиции на този закон.
В допълнителните разпоредби са изяснени всички основни понятия, които са използвани в текстовете на Закона за счетоводството.
С този Закон за счетоводството се въвеждат изискванията на:
❯ Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение и отмяна на директиви;
❯ Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година и за изменение на директива.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
13Ян2016
Предприятия, подлежащи на задължителен финансов одит от регистрирани одитори според новия Закон за счетоводството
от Маргарита Тошкина
13 Ян 2016
12Ян2016
Коментар по новия Закон за счетоводството, в сила от 01 януари 2016 г.
от Христо Досев
12 Ян 2016