Нетни приходи от продажби

Определение за термина “нетни приходи от продажби” се съдържа в Закона за счетоводството (ДВ бр. 95/2015, в сила от 01.01.2016 г.). Съгласно §1 т. 11 от Допълнителните разпоредби на закона "нетни приходи от продажби" са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, получени от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите. Следващата т. 12 от ДР на закона дава определение и за "обичайна дейност". Това е съвкупност от стопански операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност. Определенията не са претърпели съществени изменения спрямо формулировките в действащия до 31.12.2015 г. Закон за счетоводството (отм.). Направена е промяна в начина за определяне размера на нетните приходи от продажби, като освен данъка върху добавената стойност от брутната сума се приспадат и други данъци, пряко свързани с приходите, когато такива са дължими.

Допълнителни разяснения намираме в Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти (НСС - ДВ бр. 3/2016 г., в сила от 01.01.2016 г.). Прави се ясно разграничение между приходи и печалби, като първите възникват в хода на обичайната дейност на предприятието, докато печалбите представляват други приходи, възникващи от случайни или нехарактерни за основната дейност на предприятието сделки и събития. Разграничението дава възможност да се прецени способността на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти в бъдеще. Например, случайни дейности от рода на освобождаване от дълготрайни материални активи е малко вероятно да се повтарят редовно. При разграничаване на приходи от обичайната дейност и приходи (печалби), възникващи от случайни сделки, е необходимо да се отчита характерът на дейността на предприятието, тъй като обичайни приходи за едно предприятие могат да имат случаен характер за друго.
 

Информацията за размера на нетните приходи от продажби за даден отчетен период на предприятие, прилагащо НСС, се оповестява в отчета за приходите и разходите. СС 1 Представяне на финансови отчети (в сила от 01.01.2016 г.) предписва задължителна форма и структура на отчета за приходите и разходите. В него нетните приходи от продажби се представят отделно както във формата според същността на разходите (двустранна форма – раздел Б, статия 1), така и във формата според функцията на разходите (приложение 2, статия 1). Микропредприятията, избрали да съставят съкратен отчет за приходите и разходите на основание чл. 29 ал. 4 от ЗСч също посочват в него нетните приходи от продажби отделно. Групирането на тази статия заедно с други приходи и приходни статии в една обща статия, наречена “Брутен финансов резултат” е допустимо само за малките предприятия, съставящи съкратен отчет по чл. 29 ал. 6 от ЗСч.
 

Размерът на нетните приходи от продажби на предприятието за даден отчетен период е съществен маркер за обема на дейността му и се използва, самостоятелно или в комбинация с други условия, като критерий при предоставянето на законови облекчения, обвързани с размера на предприятието. Като пример могат да се посочат разпоредби от ЗСч относно формата и структурата на годишните финансови отчети, задължителната инвентаризация, задължението за извършване на независим финансов одит и др.
 

Размерът на нетните приходи от продажби е единствен критерий за определяне на задължението на предприятията за внасяне на авансови вноски за корпоративен данък по реда на глава ХІV от ЗКПО. Определението в данъчния закон (ДР на ЗКПО, §1 т. 49) препраща без допълнителни условия към разпоредбите на Закона за счетоводството, които бяха разгледани подробно по-горе. Обръщаме внимание, че размерът на нетните приходи от продажби на предприятието за предходната година е определящ единствено и само за наличието на задължение за внасяне на авансови вноски (месечни или тримесечни), но не участва при определяне на размера им. Когато за предприятието възниква задължение за внасяне на авансови вноски на база стойността на нетните приходи от продажби за предходната година, размерът на самите вноски се определя въз основа на прогнозната данъчна печалба за текущата година. Прогнозната данъчна печалба е предвиждането на предприятието за размера на положителния данъчен финансов резултат, който то очаква да реализира за текущата данъчна година. При изчисляването на прогнозната данъчна печалба се вземат предвид всички преобразувания на счетоводния финансов резултат за данъчни цели, които се очаква да възникнат за текущата данъчна година - данъчни постоянни разлики, възникване и обръщане на данъчни временни разлики и др., включително и пренасянето на данъчна загуба от минали години по реда на глава ХІ от ЗКПО, ако има такава. Размерът на прогнозната данъчна печалба не се доказва или обосновава пред данъчните органи по какъвто и да било начин. При грешна преценка и превишение над определен размер на годишния корпоративен данък над сумата от декларираните авансови вноски законодателят е предвидил санкция – за превишението се дължат лихви, изчислени по реда на чл. 89 от ЗКПО. Прогнозната данъчна печалба не се декларира и в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, както във формуляра за данъчната 2014 г., така и в този за данъчната 2015 г. В част ІХ на декларацията се посочва само видът (месечна или тримесечна) и размерът на вноската, но не и сумата на прогнозната данъчна печалба, от която тя е изчислена.

 

Нормативна рамка:

- ЗСч

Вижте ЗСч тук >>>

- ЗКПО

Вижте ЗКПО тук >>>

Вижте промените в ЗКПО тук >>>

- СС 1

Вижте СС 1 тук >>>