Неразпределена печалба и дивиденти

Правната уредба на капиталовите търговски дружества е дадена в Търговския закон (ТЗ). Според него имуществените права на съдружник (едноличен собственик) се определят основно от участието му в капитала. Общите имуществени права са дадени в чл. 123 ТЗ:
 

- право на част от печалбата

- право на ликвидационен дял.

Те са условни субективни права. Пораждат се само ако има печалба, съответно актив от имуществото, което да се разпредели. 

Правото на съдружника на част от печалбата се поражда при следните предпоставки:

- изтичане на финансовата година

- приемане на годишния финансов отчет 

- решение на съдружника за начина на ползване на получената печалба

- решение на съдружника за разпределение на балансовата печалба и нейното изплащане.

Без решение за разпределение и изплащане на балансовата печалба, съдружникът не може да претендира за дивидент.

За разпределение на печалба не е необходимо тя да е резултат от дейността през изтеклата година. Възможен е пренос на печалбата от минали години. Дружество с ограничена отговорност не бива да разпределя дивиденти, дори и при наличието на печалба през изтеклата година, ако през предходната година е регистрирана загуба, която накърнява капиталовото покритие на дружеството. Докато чистата стойност на имуществото не достигне стойност, която да покрие регистрирания капитал, съдружникът не може да разпределя дивиденти. В ТЗ липсва изрично правило в тази насока, но то се извлича по тълкувателен път (в тази насока е съдебната практика до момента) като се има предвид основното предназначение на капитала, а именно за постигане на целите на дружеството и обезпечение на дружествените кредитори. Затова не бива да се вземат и решения за плащания към съдружник, които намаляват имуществото на дружеството под стойността на регистрирания капитал. На практика това означава, че разпределения от печалбата могат да се правят до размера на печалбата за съответната година, неразпределената печалба от минали години, намалени с непокритите загуби от предходни години. Това е регламентирано в разпоредбата на чл. 247а от ТЗ, който е в главата за акционерно дружество (АД), но по аналогия се прилага и за дружества с ограничена отговорност, поради общите съображения за защита на капитала на дружеството. Според чл. 247а, ал. 2 от ТЗ чистата стойност на имуществото е разликата между стойността на правата (актива) и задълженията (пасива) на дружеството съгласно баланса му. 

В уредбата на дружествата с ограничена отговорност не е предвидено правило, аналогично на чл. 252, т. 5, което се отнася за АД. Според посочената разпоредба, ако чистата стойност на имуществото спадне под размера на вписания капитал, е основание за прекратяване на дружеството. Приложимостта на това правило по аналогия за дружествата с ограничена отговорност не е съвсем безспорна.

Във вашия случай, през 2014 г. размера до който бихте могли да разпределите неразпределената печалба е равен на разликата между неразпределената печалба и непокритата загуба:

128 459.07 – 11 086.18  =  117 372.89

Следователно до 117 372.89 лв. може да се правят разпределения без да се наруши чистата стойност на имуществото. 

Датата на решението на едноличния собственик за разпределяне на дивидент може да бъде 11.02.2014 г. или друга дата. Важно е преди датата на решението, да е приет годишния финансов отчет от едноличния собственик.

От въпроса Ви става ясно, че искате да разпределите дивидент под формата на актив, т.е. сграда, с балансова стойност 118 819.87 лв. Счетоводните записвания са различни, в зависимост от това дали едноличния собственик е физическо лице или друго местно юридическо лице търговец.

При първия случай, когато едноличния собственик е физическо лице:

1. Дт с/ка Неразпределена печалба  117 372.89

Кт с/ка Задължения за съучастия  117 372.89

2. Дт с/ка Задължения за съучастия  (117 372.89*5%)   5 868.64

Кт с/ка Задължения към бюджета за данък върху дивидент  5 868.64

Това се прави към датата на удържане на данъка върху дивидента, като срока за удържане и внасяне на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидента (чл. 65, чл. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица).

3. Дт с/ка Задължения за съучастия  111 504.25

    Дт с/ка Други разходи  7 315.62

Кт с/ка Сграда  118 819.87

Това се прави към датата (щом става въпрос за недвижим имот), когато нотариално се оформи прехвърлянето на сградата под формата на дивидент.

При втория случай, когато едноличният собственик е местно юридическо лице,  данък върху дивидента не се дължи:

1. Дт с/ка Неразпределена печалба  117 372.89

Кт с/ка Задължения за съучастия  117 372.89

2. Дт с/ка Задължения за съучастия  117 372.89

    Дт с/ка Други разходи  1 446.98

Кт с/ка Сграда  118 819.87

Следва да се има предвид, че и при двата случая не бива да се допуска след ефективното погасяване на задължението към едноличния собственик, чистата стойност на имуществото падне под регистрирания капитал. Също така, нека се има предвид, че вземането на решение за разпределяне на дивидент поражда задължение към едноличния собственик. Начина на погасяване на това задължение е отделен акт и би могло да стане в различно време (например следващи финансови години).