Натрупване на оборот за регистрация по ДДС във Франция при предоставяне на услуги за френска фирма

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В случая е ясно, че получателят е данъчно задължено лице и е установен във Франция, от което следва, че мястото на доставка е във Франция.

Това обаче не означава автоматично, че данъкът ще е изискуем от получателя!

Трябва да се определи дали българската фирма е установена във Франция и съответно дали от там извършва независима икономическа дейност.

В § 1, т. 12 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието "Лице, установено на територията на Европейския съюз" е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз или има постоянен обект на територията на Европейския съюз.

"Постоянен обект" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
 
За дефинирането на понятието "постоянен обект" следва да се има предвид и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95) съгласно която под "постоянен обект" следва да се разбира "дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги". В този смисъл за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. Самата собственост върху техническите ресурси е без значение по отношение определянето на обстоятелството, дали са налице такива технически ресурси на територията на страната. В това отношение определящо е дали лицето разполага или използва в свой интерес и по свое усмотрение такива ресурси, без значение дали същите са собствени, наети или се използват на друго основание.
 
В случая следва да прецените всички обстоятелства относно ресурси и минимална степен на постоянност, за да приложите правилно облагането.

Ако българската фирма има характеристиките на установена във Франция, тогава следва да се запознае с френското законодателство. Обърнатото облагане е валидно само ако доставчикът не е установен в страната на облагане, което означава, че ако българската фирма е установена във Франция, данъкът за услугата с място на доставка във Франция, ще е изискуем от българската фирма, а не от френската. Това от своя страна изисква да се запознаете с праговете за регистрация по ДДС във Франция и да се регистрирате там при достигането им. 
 
Ако българската фирма не е установена във Франция, тогава френската фирма ще е платец на данъка там. Когато в чужда държава членка има платец на данъка в лицето на получателя, българската фирма няма да трупа оборот за регистрация там.
 

С уважение:

Нормативна рамка: