Начисляване на ДДС при задържана сума при анулиране на резервация

Следвайки указанието на НАП 91-00-1/05.01.2009, съгласно чл.26 от ЗДДС данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. Поради това, ако между страните по предварителния договор не се сключи окончателен и задатъкът прояви обзещетителната си функция (бъде върнат в двоен размер или задържан, в зависимост от това коя е изправната страна, без да последва доставка), следва да се издаде кредитно известие.

Във Вашия случай би било редно да издадете кредитно известие за цялата сума, приета първоначално като аванс за доставката. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.
 
Относно сумата, която се задържа като неустойка, трябва да се определи същността й, т.е. дали е с обезщетителен характер или със санкционен характер.

Включвайки клауза за неустойка в договора, страните предварително се съгласяват, че в случай на неизпълнение на договора, поради виновно поведение на неизправната страна, тя дължи на изправната обезщетение, което по размер не е задължително да съответства на реално претърпените от изправната страна вреди. Неустойката има обезщетителен характер, когато същата има за цел да обезщети страната по договора, която е претърпяла вреди, в следствие неизпълнение на задълженията на другата страна.

Съгласно чл. 92 от Закона за задълженията и договорите неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Лихви и неустойки със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, т.е. в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация.Техният размер следва да бъде включен в данъчната основа на доставката.
 
Съгласно Решение на Европейския съд по дело С-277/05

Член 2, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че когато клиентът по договор за предоставяне на облагани c данък върху добавената стойност хотелиерски услуги упражни предоставената му възможност за отказ и внесените като задатък суми бъдат задържани от хотелиера, последните трябва да се разглеждат като предварително определено обезщетение за прекратяване на договора, заплащано c оглед на поправянето на вредите, претърпени в резултат от неизпълнение от страна на клиента, без пряка връзка c възмездно извършване на услуга, и следователно — като необлагаеми c този данък.
 
Съгласно чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. Ако плащанията са изцяло по банков път, банковите извлечения са достатъчни за целта. Ако плащанията са в брой, следва да сторнирате касовия бон, издаден при получаване на първоначалната сума със ставка 9% и да се издаде нов само за задържаната сума на неустойката в група на касовия апарат без начислен данък. 

Нормативна рамка: