Начисляване на данък върху разходи за експлоатация на автомобил на лизинг

На основание чл. 204 т. 3 от ЗКПО с данък се облагат начислените през календарната година счетоводни разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Разходите следва да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, както и да бъде доказуемо реалното им използване в дейността на дружеството. „Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства” са пряко свързаните с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства счетоводни разходи за горива, гориво-смазочни материали и други консумативи; резервни части; труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги; технически прегледи и паркинг; козметика и аксесоари (§1, т. 39 от ДР на ЗКПО). В ЗКПО няма изрична дефиниция за „управленска дейност” и по аргумент на чл. 37 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове понятието следва да се тълкува в общоприетия му смисъл, а именно това е дейността на управителните органи на данъчно задълженото лице, свързана с организация, контрол и вземане на решения относно дейността на предприятието. Като критерий за определяне на тази дейност би могла да се използва позицията в йерархичната структура на предприятието на лицата, които използват превозните средства – управител, респективно изпълнителен директор, членове на съответните управителни и контролни органи, както и всички други лица, на които са възложени управленски функции. От друга страна, длъжността или качеството на лицата, използващи превозните средства, не следва да се възприема като единствен критерий за класифициране на всички извършени от тях разходи за експлоатация на превозни средства като разходи за управленска дейност, тъй като тези лица в повечето случаи, наред с дейностите по организация, контрол и управление на предприятието, изпълняват и административни и други функции, които са пряко свързани и реализират съдържанието на предмета на дейност на фирмата. Разходите, извършени в изпълнение на тези функции, не са обект на облагане с данък върху разходите и са данъчно признати, когато са отчетени при стриктното спазване на разпоредбите на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти и е налице документална обоснованост както относно придобиването, така и относно използването на стоките и услугите, които формират тези разходи. Определянето и отделянето на управленската дейност от другите дейности на данъчно задълженото лице следва да се извърши след разработването на вътрешни документи на предприятието в зависимост от особеностите на предмета на дейност, във връзка и в зависимост от специфичните нормативни актове на основата, на които се извършва дейността.

На облагане с данък върху разходите по чл. 204 т. 3 от ЗКПО подлежат само тези разходи, които стриктно попадат в обхвата на определението за „разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства” съгласно разпоредбата на т. 39, §1 от ДР на ЗКПО, в които, в частност, не се включват счетоводните разходи за наем на превозното средство в случаите на оперативен лизинг. Следва да обърнем внимание, че данъчно задължено лице за данъка върху разходите е лицето, което ползва превозното средство за управленска дейност, без значение чия собственост е то. Конкретно в случаите на оперативен лизинг, данъчно задължено лице е лизингополучателят, който ползва лизингувания актив, независимо че собствеността на автомобила принадлежи на лизингодателя и съгласно клаузите на договора за лизинг той не прехвърля в значителна степен рисковете и изгодите от ползването на актива на лизингополучателя.

Разходите са обект на облагане само в случаите, когато са извършени по повод управленската дейност на предприятието. Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през календарната година. Разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност в пропорцията, в която изминатите за тази дейност километри се съотнасят към общите изминати километри от съответното превозно средство за календарната година. В тези случаи, независимо от разпоредбата на чл. 10 ал. 6 от ЗКПО, е препоръчително да се издават пътни листа за превозното средство с цел правилното определяне на размера на разходите, формиращи данъчната основа за облагане.

Следва да се има предвид, че ако превозното средство освен за дейността на дружеството се използва и за лични нужди на собственика, персонала и/или на трети лица, отчетените счетоводни разходи представляват разходи, несвързани с дейността, които са непризнати за данъчни цели и подлежат на преобразуване на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. В свои писмени указания Националната агенция за приходите поддържа становището, че при използване на превозни средства както за целите на стопанската дейност на предприятието, така и за лични нужди на физически лица, преобразуването по чл. 26, т. 1 от ЗКПО следва да се извърши с всички отчетени счетоводни разходи. След промените в ЗДДС в сила от 01.01.2016 г. авторът споделя мнението, че в случаите на смесено използване на превозно средство, когато предприятието е определило трайна пропорция за разпределение на употребата му за лични и служебни нужди за целите на определяне на данъчната основа за облагане с ДДС съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗДДС, същата пропорция е приложима и при определяне размера на непризнатите за данъчни цели счетоводни разходи, които подлежат на преобразуване по чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
 

С уважение:

Нормативна рамка:

- ЗДДС

Вижте ЗДДС тук >>>

- ЗСч

Вижте ЗСч тук >>>

- Закон за нормативните актове